Тя е другата.
Нея я ухажват момчетата.
Нощем стихове пише в моите тетрадки.
Тя се влюбва, а после мене боли ме.
Докато плаче, тя ми гадае тайните.
В моите сънища нея даряват с крилете.
Тя да литне, мен да остави да падна.

Тя е другата.
Тя е бялата, светлата.
Никога тъжна, никога грешна.
А в снега пред вратата няма й стъпките.
Явно снощи пак е по покрива минала.
Явно пак неизбежно от мен е избягала.
Тя е дивата. Тя е свободната.

Уморих се да я догонвам.
Уморих се да я настигам.
Никога истински.
Винаги само почти.