Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чакам.
Нищото
да се случи.
Докато вървя.
Докато се опитвам
да видя небето
през листата на кестена,
а пък слънцето
се е загнездило в клоните
и си плете паяжини
от моите мисли.
Докато се случва поезията
Чакам.
Нищото да се случи.
А пък то се крие цял ден
в чашата ми с кафе
и навярно очаква
аз
да престана
да чакам.
© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet,
09. 01. 2002
============================= Първо издание, електронно.
|