Аз си мислех,
че любовта е лесна.
Най-лесната от всички
човешки лудости
и че трябва да мога само
да те обичам
оттук до звездите и обратно,
и че трябва само да имам
топла утроба
за децата ни
и женски подслон
за твоите сънища,
за да вярвам,
че мога винаги
и докрай
да съм твоя...

А пък ти ми казваш,
че любовта е трудна.
Най-трудното от всички
човешки безумия
и че трябва да ти
вярвам - космически
и да не плача,
когато си далече от мен
през толкова много ветрове
и години.
И че трябва да скрия
тъгата си
в стегнати обръчи
от женска сила
и да бъда твоята вещица
докрай.
И завинаги.

декември 2002