* * *

Вчера
се сблъсках на прага
с моето отиващо си детство.
В малкия сак
то едва бе побрало
купчинка спомени,
порцеланова балерина
и един малък оловен войник
храбро загубил в отминала битка
оловния си крак.
Под мишница носеше
книжката с приказки,
а в джоба на джинсите
бе натъпкало смеха ми.
Зад гърба му
леден полъх премина из стаята
и я остави някак пуста и жална -
с голи стени и подредени учебници.
Така си отиде моето детство -
без молба за оставка
или заповед за уволнение.
Отивайки си, даже и не ме погледна.
Само на бюрото,
в малко дървено ковчеже
ми бе завещало живота.

фeвруари 1998