Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРИЛОГИЯ
* * *
Колко много имам да ти казвам...
А мълчанията ни
по хладните алеи в парка
ме влудяват.
До огън нажежено
е празното пространство
помежду ни,
а в лед сковава мислите.
И думите.
Колко много имам да ти казвам.
август 1999
* * *
Разпъвам се на кръст,
извивам се,
обтягам се до скъсване -
Да те достигна.
Пръстите ми,
с дългите нокти на хищник
още са сграбчили
умъртвени илюзии.
август 1999
* * *
Ти си
един крайпътен камък
в дните ми.
Отронен от скала
със остри ръбове,
разкъсващи до кръв
плътта ми.
Боли ме от очите ти и дланите
И ти си истина.
август 1999
© Бояна Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.1999
Бояна Петкова. Лятно равноденствие. Варна: LiterNet, 1999
|