* * *

Мисля, че някой
някога беше казал:
“Оставям вратата отворена.
Нека светът влезе в съня ми.”
Аз казвам:
“Оставям вратата отворена.
Нека сънят ми излезе оттук.
Нека леко повали над сивия град,
където живее едно тъжно момче,
което съм аз.
То има нужда от щастие.

Михаил Халачев 

Остави ми вратата отворена.
Нека вляза в съня ти.
Нека те загърна с нощен плащ от звезди
и да бъда облото речно камъче,
което ще мине през твоите пръсти.
Нека бъда въздишка и повей и спомен
и малката капка,
от която прелива сърцето.
Остави ми вратата отворена.
Нека изляза.
Нека остана. Незабравима.
И все пак забравена.  

07.12.1998