* * *

web | Лятно равноденствие

На Мая

Черно-бяла реалност,
много тъмна тъга,
ярко медено щастие,
седем зимни слънца -
всичко сблъсква се в мене,
но и аз вече знам,
че с огромното бреме
човек не е сам.
Заедно с детската мъдрост,
на мечтите със звездния прах
ти ми даваш и нежност
и от онзи, безгрижния смях,
който тихо улавя мига
като цвете разлистено цяло,
а и твоята лятна душа
е блестящото мое начало.
Четири хубави думи,
по една за всеки сезон -
дъжд и макове,
музика, струни,
посветени на теб и на мен.

16.12.1997
София