PER MIA SORELLA - UNA ANIMA INFANTA

web

Искам да пиша
за Торино,
за нашето дълго странстване
от тринайсет хиляди крачки,
за това,
как внезапно изгря,
в мрака,
между арките,
онова ослепително сърце,
как отседнахме в кафенето
с неприветливия келнер,
ти - пред неизменния коктейл,
аз - пред баналния
шоколад натурален.
И как дълго мълчахме,
и преглъщахме казаното...
После щяхме
да се отправим -
сред пелени от дъжд
и с пародиен руски -
към онази сграда,
буквално-орнаментална,
и да съзерцаваме
светлината на
нейните обитатели.
Сетне щеше
да ни прихване
метрото
в двойните си лапи
и вътре потайно
да наблюдаваме
нехайния красавец,
и всяка от нас да страда,
че така самодостатъчна
е красотата...
А накрая щяхме
бавно
да се възнасяме
към омарата
на мъгливите Алпи.