Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ФИЛОСОФКАТА С ЛУННО ЛИЦЕ
web
Вечер гледам
над жп прелеза,
как слънцето
бълва
залези
през отворите
на Сан Петронио,
сетне небето
се смрачава
от лястовици,
и си мисля
за пластмаси -
тая жилава
хегелианска
сплав,
и си мисля
за това
универсално
пластмасово
хегелианство -
ширпотреба
на синтези и снемания,
когато
така
еднократни
сме:
слепи дроздове
под тежките сводове
на пламтяща Болоня,
неоткрили гнездата
предишни...
© Бисера Дакова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2020, № 8 (249)
|