БЕРЛИН ПРИЗОРИ

web

Не разпознавам този град,
макар да не съм забравила
Krumme Lanke,
мостчето в пурпура на есента,
безотказния брод към смъртта,
риданията тихи на гибелния Клайст...
Несклонила глава на рамото ти,
не разпознавам
Alexanderplatz,
Friedrichstraße,
Tiergarten,
дори хотела "Хан Кубрат"...
Губя се сред катедрали
и градини бидермайер,
стигам затворени площади,
вдишвам липи без мирис,
разплисквам се
в реката,
по която не отплавах...
Няма съм и няма ме -
утре ще се намеря пак
в странните развиделявания
на този град.
Часовникът сочи
четири и половина
след полунощ:
в прозореца се изписвам цяла,
надвесена в рамка
над Leipzigerstraße:
"Бисерка Лазарова".