ВДОВЕЦ

На Радост и Жани

Нещастие само не идва.
Те казват: идва то със зло.
В деня, когато ме напусна
видях тогава цялото тегло.

Останах сам. Легло и стая.
Останах сам. Защо?! Не зная!
Да бе ме мразила поне!
А то сега... с едно дете...

За тебе пита. Гледа накъде
отиде тази с другото лице.
Поглежда ме. Не мисли,
че времето тече, тече...

И как ли ще го кърмя?
Тримесечно дете...
С очите ти ме гледа.
Не иска да яде...

То отговори иска:
Защо? Кога? Къде?
И как се случи всичко?
Горкото ми дете...

Поне си има татко! -
за туй се молиш, знам.
Как искам да те има.
Как мразя да съм сам.

Тя ще порасне, ще отлитне.
Тогава ще остана с теб.
Ще ти покажа внуци, снимки.
Ще чуеш тайни и от мен...

А може би ще се оженя?
Така поиска ти. Защо?
- Ще чакам всички горе! - каза.
Не каза думата "дано"...

Само нещастие не идва.
Те казват: идва то със зло.
Но злото вече ме напусна.
Прозрях аз мойто естество.

1985, неизвестна дата

© Борислав Беловарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.1999, № 1 (1)