|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Георги Пашов, "Квартално" /С., 1999, изд. Стигмати/Борис Ангелов
“Квартално” на Г. Пашов е отпечатана
от престижното издателство “Стигмати” под редакторството на Малина Томова. Библиографската
справка говори сама за себе си и така изисква активност, препрочитане и по-голяма
бдителност.
Заглавието на стихосбирката сякаш
преднамерено настоява на тривиалното и познатото, на правенето от прозата на
бита на поезия, която да “острани”, да покаже по нов начин заобикалящото ни.
Беглите асоциации като че ли се потвърждават след впускането в текста, вече
на по-широк смислов периметър, вмъквайки не само баналното в кварталното, в
културното пространство, но и със съзнание за вечната повторяемост на природното
- и като хронос, и като топос, и като биос, т.е. изговаряне на денонощието,
сезоните, дърветата, прелетните птици. Началният лирически цикъл е изцяло пленен
от едно-и-същото на къщите и хората (им) с нощните си спомени и сънища като
част от интериора, на синевата, дете на майката-природа. Изплетена е фина мрежа
от горните ключови думи, около която кръжат кратките изречения и на останалите
късове мерена реч.
Отскубнал се от омагьосания кръг,
нататък аз-ът среща поредица от женски образи, сред тях изпъкват съседката с
готварските книги и И. Ц., четяща в трамвая “Предреченото”. “Съседката” кореспондира
с “Есен” по линия на интимизиращото “бате” и нахлуването на нещата за стомаха
в изобилието от хранителни продукти (олио, ориз, картофи, лук, пипер, пъпеши
и тикви). Със съседа от квартала завършва и книгата, но преди това не можем
да пропуснем яворовските нотки в катоптричното конструиране на “Пожар” и репликата
в класическия интертекст “Угасна слънце” от “Час по физика”: “Да не угаснеш
слънце! / Слънце, не угасвай...”. С “Пари назаем” и темата за “монетата / със
остър ръб, / ръждясала тура / и бляскаво ези” преминаваме към Деян-Еневия сборник
с разкази, а “реалността - / проста, / но своеобразна кучка” затваря вероятно
омръзналите на читателя мои подчертавания в досегашните ми анотации за текущото
художество.
Ако прескочим онази ивангранитска
кариатида, езикът на “Квартално” е изключително пестелив и същевременно пищен
в подбора на битовизми (бидон, безир, жица, мивка, тенджера).
© Борис Ангелов , 2000
© Издателство LiterNet,
02. 07. 2000
============================= Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 2
|