Книгата на режисьора Пламен Панев “Автогеография” е, както пише на корицата, “начин да постави отпечатъците си върху картата на света”, а в това ни уверява не само чудесното оформление с уникалните пътнически подметки, но и самото разказване, част от което е организирано около личните впечатления от посетени страни, т.е. като картография на аз-а, свела стандартните за българската пътеписна проза отношения ние и другите до аз и другите. Неологизмът на заглавието задава и начина на четене и интерпретиране, подсказва жанровата решетка на автобиографията, толкова критикувана в класическите си форми, неспособни според Стърок, Льожон и Де Ман да репрезентират адекватно случването на изминатия живот. Липсата на хронология в книгата, отказът от следването на определен маршрут за обикаляне и най-вече разказването като асоциативно подскачане от едно на друго нещо подриват спретнатите повествования и по-важното - илюстрират разпада на единната картина за света, множественостите на аз-а, проблематизирането на персоналната идентичност в съвременната постсоциалистическа ситуация. В този план, на книгата приляга и неологизмът на Йосиф Перец - антибиография, защото изобилието на документи и пловдивски приятели (корабен билет, карта на парижкото метро, бележник, повиквателна заповед за казармата, плик от писмо, записки на студента Панев с пунктуационни грешки; Доктора, Савата, Вожда, Дафина) не е способно да придаде единен смисъл или да засвидетелства персоналните аналогии на езика. В техниката за разказване Пламен Панев е заел с обратен знак особеностите от последните книги на Йордан Радичков, който пише, сякаш оплита с нишката на водната асоциативност пашкул (в “Умиване лицето на Богородица”) или пък увива дискурса си като смок (в “Смокове в ливадите”); в “Автогеография” нишката се къса, съзнанието прескача в често съвсем идиосинкразни асоциации, наред с излишни и клиширани съотнасяния като Русия и водката или Румъния и мамалигата. Оттук насетне ни остава само да очакваме сбъдването на заявения роман, посветен на БНТ, и надеждата, че хонорарът ще се похарчи в “Найлона”.