Новата книга на Емил Андреев, озаглавена “Островът на пияниците”, предлага заедно с едноименния разказ още осем къси “парчета живот” (Р. Леонидов). В тънкия сборник се откриват всякакви наративни нагласи, улесняващи четенето на един дъх и отхвърлящи скуката в тази по радичковски благоуста проза (посоченият от автора преди време като учител жив класик присъства и със скрити цитати).

И двамата писатели са се насочили в последните си работи към езика на кучетата. Най-верният другар на човека обаче от Възраждането насам е предимно синоним на женската изневяра и чуждата вяра и според християни, и според мюсюлмани (ролята му във “фермата” на Каравелов е емблематична). Кучката от “Лейди Джейн” утвърждава друга религиозна постановка, прераждането, и едновременно с това споделя участта на стария учител по литуратура.

Главните герои на Емил Андреев често са учители. Обикновено отвъд предела на средната възраст са и останалите персонажи, ако изключим петте малки момчета - софийските наркомани и ломските пичове - и трите млади момичета: бисексуалната с лап-топа, проститутката и лудата. Хомогенността на сборника иде не само от близостта на генерациите и професиите, а по-скоро от онази ломска атмосфера (и когато действието се развива в столицата, пътят между София и Лом е назован), която помним от "Ломски разкази" и “Късен сецесион”. Смъртта и старостта са натрапливо вплетени в повечето творби и най-много в редовете за убиването на себеподобни в обвинителната вътрешна реч на гарвана Едгър от неподражаемото заиграване с готическото, в началните реплики за войната и НАТО, във финалния сън на “Магьосникът от Олм”. Това не означава, че сборникът е ориентиран към читатели над 25 години, напротив - в девиантната младост, сайбър-сленга и пародираните езикови пози би се разпознала значителна част от съвременната поп-култура.

А по-обемното произведение, “Островът на пияниците”, изследва особеностите на националния риболов на Балканския полуостров, като недвусмислено напомня “На острова на копрофилите” с философстването около човешката участ от Адам и Ева насетне, с тази разлика, че “мръсните" думи са вложени в устата на похотливия гинеколог и алкохолизирания даскал.

С едно изречение - важна за края на 90-те книга.