Новата книга на Б. Ламбовски с толкова непоетичната метафора за заглавие, “Господ е началник на караула”, залага на огрубяването на стиха, както чрез графичното оформяне на строфите, така и чрез вплитането на типично български битово-делничен свят с шкембе-чорбата, казаните за ракия, с имената на баба Спаска, Петър Дузпата, бакалина Накев, бай Милан и др. Към казаното можем да прибавим естествените истории с животни (кучета, магаре, змии, жаби, попови лъжички - особено тягостна е беловата на “Балада за Водненеската бара”) и съзирането на звяра във влюбения човек (“Поредно основание за любовта”) или в гладния (”Гладът”). Изобилието на фигуратив от хранително-вкусови тропи отново насочва в същата посока, като кръстосва последните два пласта в “сърцето - от суджук” (“Зелени хълмове”) и в потресаващо описаната вечеря на “обезпеченият и дъщеря му”, които “си хапват части / от трупове на разни твари, / убити някъде / индустриално”. Повтарящият се древен образ на мислещата тръстика ярко контрастира на живите мъртъвци от “Ще свърши свършекът”, продължавайки мрачно-ироничните пози в диалога със смъртта от “Петък - 13” и хладното сбогуване с хилядолетията от “Бойкот на третото хилядолетие”. Противно на краевековните тъги, новите надежди и илюзии, Ламбовски е предпочел да посрещне настъпилата вече смяна на цифрите от календара с едно парадоксално “Довиждане!”, което е някак бабаитски категорично, но и без истерията и врявата, проявена “другаде” (в Европа), по български трезво, лишено от вярата, че “Апокалипсисът е възможен и в една отделно взета страна”. Темата за България и “кукленска Европа” е доразвита в “Гара България”, където “родината се прави на стоичков / и ни продава семки пред кенефа”, а в стихотворението “Провиждам бъдещата българска надменност!” поетическата проницателност очаква само “привидение, / преситено от сила и история”.

Илюстрациите на Андрей Кулев находчиво превеждат в рисунки основните мотиви на сбирката.