Смея да твърдя, че това, което стори в полето на литературата поетът Ани Илков със "Зверовете на Август", теоретикът доц. Яни Милчаков го постигна в областта на хуманитаристиката със "Социология на литературата, език и политика". Макар че изследването сякаш започва като позитивистки учебник за студенти, увличащото с публицистичните си нотки слово бързо набира скорост, за да се разлее в едно необятно по размерите си ерудирано сноване между научни парадигми, времеви пластове, тематични ядра (и досега не мога да си обясня как авторът, който е от десет години последователно посланик на България в Полша, Словакия и Югославия, е смогнал да обозре такова количество разноезична книжнина, изписана от началото на ХІХ в. дори до дни преди публикуването на съчинението!) След задълбочените коментари на критици като доц. В. Стефанов, Б. Пенчев и А. Личева е едновременно сложно да се прави рефлексия върху книгата и неизбежно да се наблегне на вече споменатото от тях, но стойността на изложението е задължаваща. С основание трудът е поставен в идейно, стилово и реторическо отношение близко до есеистичните бисери на проф. Н. Георгиев от "Нова книга за българския народ", според мен обаче може да се положи и в още една традиция, тази на обговарящите Възраждането и неговите утопии във връзка със зараждането на социализма у нас - имам предвид изречения на проф. Н. Драгова, доц. И. Пелева, Б. Пенчев и др., мислещи за неслучайността на начина, по който се е сложил социализмът в България. В чисто методологически план "Социология на литературата" мъчно дири своите предходници на родна почва (изключения са статии на проф. Иван Шишманов от 20-те, а през 90-те една студия на друг изтъкнат славист - доц. Живко Иванов), което категорично сочи празнините в нашето литературознание, но затова пък книгата е изключително щедра на сюжети за бъдещи критически разследвания, още повече, че до голяма степен "задава" модела чрез преобладаващите блестящи анализи на съветската ситуация. Само като прост калфа, чиракувал около проблематиката на литературната социология, без изобщо да подозира съществуването на дисциплината, бих предупредил, че този тип занимания костват много време и изискват доста "черна" работа и прощудиране на безброй дискурсивни масиви.