УВОДНИ ДУМИ

Борис Ангелов

web | Критически разкази

"Една антология е покана за сватба", казва в предговора към "На Острова на блажените" Пенчо Славейков. Разбирам го - като символично, ритуално действие. Сега мога да изповядам, че тази критическа сбирка има подобни амбиции: тя е съставена от неща, писани през последните десет години, и лесно се забелязва, че е пронизана от няколко водещи вътъка - автобиографиите на българските класици и извайването в тях на легитимационни образи, юбилейните поводи за сътворяването им и тяхната употреба от властта, литературните дебати и конкуренцията на проектите, генеалогията на тукашното критическо писмо и съучастието на художниците, (мета)текстовете около изящното слово и езика на народа и т.н., - изтеглени главно от думите на Вазов и Славейков. Ако накратко очертая полето на заниманията си през изминалото десетилетие, бих признал завръщането към проблематиката на литературната социология, едновременното проблематизиране и усилване на биографизма, интересът към философията на езика. Всички следи са откриваеми в е-книгата, която се опитва да бъде постмодерен хипертекст, позволяващ да се чете и в двете посоки и препращащ от един към друг модул (хронологичната подредба е измамна, начеването с Каравелов и приключването с Радичков не прави литературна микроистория и на това най-много настоява заглавието). Встрани, като "кръпки", стоят само изреченията за Йовков и Стаматов. Те някак обрамчват темите ми, доколкото първата е моят литературоведски дебют, в който ясно личат увлеченията на третокурсника по структурално-семиотичните прочити, а фукоянската интерпретация на "Вестовой Димо" бележи желанието да се говори за литературата и така. Текстовете са били публикувани вече в хартиен или електронен формат, почти не са редактирани, заради стремежа да сочат собствения си контекст и невъзможността днес да бъдат пренаписани. Отвъд "кориците" останаха още доста файлове: купища оперативна критика, студентски доклади, дипломни и курсови работи, асистентски анализи, приказвани на семинарите ми, встъпителни наброски за филологическа дисертация, злободневна публицистика и пр., които се намират в личната ми интернет страница на адрес <http://borgis.hit.bg>. По позоваванията под черта ще се ориентирате кои считам за учители, но посвещението изразява признателността ми към моите и техните родители, на които дължа шанса да пилея неразумно времето си с критически разкази.

17 януари 2004 г., Пловдив

© Борис Ангелов, 2004
© Издателство LiterNet, 01.02.2004
=============================
Публикация в: Борис Ангелов. Критически разкази. Варна: LiterNet, 2004.