ВИДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА МЕТОДИЧЕСКА И ЛИНГВИСТИЧНА НАУКА
(Ст.н.с. д-р Тодорка Владимирова на 80 години)

Кирил Димчев, Ангел Петров

web | web

През януари 2006 г. ст.н.с. д-р Тодорка Владимирова навърши 80 години. Това е приятен повод да припомним нейните заслуги към развитието на методиката на обучението по български език и към българското езикознание.

Тодорка Владимирова Митева е родена на 6 януари 1926 г. в с. Егълница, Радомирско. Завършва средното си образование в Перник, а специалността славянска филология - през 1948 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Гимназиална учителка по български език и литература е от 1948 г. до 1952 г. в Бобошево, Кюстендилско. Преподавател е в Учителския институт в Дупница (1952-1962). С конкурс е избрана за научен сътрудник по методика на обучението по български език в НИИОО "Акад. Т. Самодумов" (1962), където ръководи секцията по езиково обучение (1979-1986). Специализира по въпросите на програмираното обучение в Института за приложно езикознание в Познан (Полша). Защитава кандидатска дисертация на тема "Проблеми на обучението по фонетика" (1971). Избрана е за старши научен сътрудник II степен през 1972 г. ("Езиков анализ на детската реч в предучилищна възраст" и "Учебното съдържание по български език в СПУ, неговата система и структура"). Чела е лекции по съвременен български език и по проблеми на езиковото обучение в Института за прогимназиални учители в Дупница, в различни институти за усъвършенстване на учители, на научни конференции с учители по български език в Сърбия. Била е член на редакционната колегия на библиотека "Родна реч омайна" (от 1972 г.), на Известията на НИИОО и на редакционния съвет към издателство "Народна просвета".

Сред специалистите по методика на обучението по български език, сред българските езиковеди и сред учителството Т. Владимирова е известна като висококвалифициран специалист, който в продължение на много години работи всеотдайно за изучаване на родната реч. Нейните публикации (повече от 200) се отличават с изключително жанрово многоообразие - монографии, студии, статии; речници; учебници и сборници с упражнения; методически ръководства за учители; рецензии; езикови бележки. Плодотворно е участието й в колективи за разработване на теоретични и експериментални проучвания.

Да се характеризира научното й дело, означава да се характеризира развитието на методиката на обучението по български език през един продължителен период. В кандидатската си дисертация изследва лингвистичните и методическите аспекти на обучението по фонетика. Трудът "Опит за програмиране на обучението по правопис", написан съвместно с Мирослав Янакиев, е най-престижното проучване по проблемите на програмираното обучение в нашата лингвометодическа литература. Изследването "Препинателни знаци вътре в изречението (основни положения)" е сериозен принос към изучаването на българската пунктуация.

Трудно е дори да се изброят всички приноси на Т. Владимирова. Специално трябва да се подчертае, че още с "Проблеми на обучението по фонетика" авторката изгражда солидна методологична основа на бъдещите проучвания в областта на методиката на обучението по български език. Висока оценка заслужава стремежът на изследователката към експериментално проучване на методическите проблеми - надежден път за повишаване научността на изследванията. Прецизен е анализът на слабостите в речта на учениците - основа за изграждане на резултатна методическа система. Сполучлив е синтезът на информация от различни области на научното знание, синтез, който позволява да изпъкнат специфичните методически закономерности.

Изключително достойнство на научните изследвания на Т. Владимирова е пределната им функционалност. Затова не е случаен фактът, че тя е един от най-изявените архитекти на съвременното обучение по роден език. Нейните студии за учебното съдържание, за новите учебни програми, за резултатите от учебната работа допринесоха концептивно за обосноваване на главните насоки в извършващата се реформа на обучението. По-нататък тези обновителни идеи залегнаха в системата от учебници, учебни помагала, речници, методически ръководства - незаменими помощници на учители и ученици.

Специално отбелязване заслужава водещото участие на методичката в колективи за създаване на учебни програми по български език за средното училище. Ползотворно е сътрудничеството й с лингвисти от ранга на проф. Л. Андрейчин, проф. М Янакиев, проф. М. Москов, проф. П. Пашов при обосновката на методически проекти, които предопределиха развитието на системата на езиковото образование. Предпоставка за успешната реализация на тази социално значима задача беше лингвометодическата обосновка на авторката (и на нейни колеги) на основополагащи проблеми, измежду които по-важни са следните: теоретични основи на модела на единното средно политехническо училище; теоретични основи на курса по български език и литература в средните училища; съдържание и обем на програмите по български език и литература; експериментални изследвания на ефективността на новото учебно съдържание и пр.

Стойност на програмен документ за методическото обновяване на курса по български език има трудът на Т. Владимирова "Експериментални уроци по български език за пети клас". В него не само се представят теоретичните възгледи на авторката за необходимостта от промени в теорията и практиката на обучението, но се дават и конкретни насоки за осъществяване на образователната реформа.

Научната компетентност на методичката и широтата на нейните възгледи й позволяват да се изяви като единствения специалист у нас, който работи по проблемите на езиковото образование от 1. до 12. клас. Приносни са публикациите й по изучаването на българския език като втори език у нас и в чужбина.

В учебниците й (повече от 30 на брой) и в помагалата (сборници с текстове и с упражнения, речници) - новаторски като замисъл и като реализация - се обединява позицията на учителя, който знае каква информация постъпва в съзнанието на ученика, каква информация го интересува, и позицията на общественика, който преценява не само кое е интересно и достъпно, но и какво е нужно на ученика на определена възраст, за да се изпълни социалната поръчка. Очевиден е стремежът да се прониква търпеливо и тактично в детския свят, да се развиват най-хубавите черти на детската личност, да се изгражда у учениците самочувствието на обществено полезни личности.

Годишнината, която честваме на Т. Владимирова, е не само неин личен празник. Това е празник и за нас - колеги и приятели - които ценим резултатите от нейната научноизследователска и практикоприложна дейност; които я обичаме за нейната човечност и етика. Пожелаваме й много здраве и творческо дълголетие!

© Кирил Димчев, Ангел Петров
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 2
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2006, № 5 (78)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 2.