Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИСТЕМА ОТ УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА
ДИСКУРСНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИ *

Ангел  Петров

web

        1. Системното представяне на типове упражнения за развиване на дискурсната компетентност /ДК/ на ученици предполага обосноваване на следните по-важни взаимоотношения:
        а. между целите на комуникативно ориентираното обучение по български език /КООБЕ/ и упражненията;
        б. между учебното съдържание на КООБЕ и упражненията.
        2. Основна цел на КООБЕ е учениците да усъвършенстват своята ДК [1]. Формулирането на такава цел е резултат от действието на различни фактори:
        - социални - свързани с потребности на обществото в конкретна социокултурна ситуация и изразяващи институционално заявявани изисквания към езиковата подготовка на подрастващите: у завършващите 8. клас на СОУ "да се формира система от умения да използват езиковите средства с оглед на условията на общуване за създаване на разгърнати цялостни устни и писмени текстове, за възприемане, анализ и оценка на чужди текстове с оглед на съдържанието, на композицията и употребата на езиковите средства; за усъвършенстване на текстове в съдържателно-композиционен и стилово-езиков план" /Програма 1992:40-41/;
        - културно-образователни - свързани с традиции в преподаването на родния език, от една страна, и отразяващи иновации в науките за обществото и човека, от друга страна: съществуващото още от периода на Възраждането схващане за обучението по български език като основна предпоставка за духовно и културно съзряване на личността е отправна точка при разработване на методически системи, в чиято основа се интегрират постановки от съвременни прагматично ориентирани философски и лингвистични  направления като теория на речевите актове /ТРА/, теория на дискурса /Д/ и дискурсния анализ /ДА/ и др.;
        - общопедагогически - свързани с изисквания, които се поставят пред институцията Средно общообразователно училище /СОУ/ да осъществява подготовка на младата личност за въвеждането и както в "света" на културните традиции, така и в съвременната действителност: в добилите обществена значимост представи за преподаването и ученето се открояват преди всичко промени във взаимоотношенията между обучаващ и обучаван - доскоро "всезнаещ" и "всевластен" по време на занятията,  учителят поема роля на организатор и помощник, а модусът на педагогическата интеракция се характеризира със сътрудничество, взаимопомощ и толерантност между общуващите;
        - методически - свързани с възприети в методиката на обучението по български език /МОБЕ/ схващания за целите на процеса обучение по български език /ОБЕ/: измежду съществуващи в науката възгледи по проблема в статията се приема, че "основна цел на ОБЕ в средното училище е учениците да овладяват лингвистична, комуникативно-речева и обща култура, която да отговаря на нуждите на обществото и на отделната личност на определен етап от развитието и"/ Димчев 1998:142/.
        Развиването на ДК на ученици като цел на КООБЕ е процес на овладяване на учебно съдържание, което включва:
        - знания: за езика; за обществените конвенции на употребата на езика; за ролята, която играе притежаваното от индивида познание при общуване; за значението, което имат някои психични и физиологични особености на личността, за да общува успешно; за видовете речеви продукти /дискурси/, за особености в техния строеж, функции и пр.;
        - умения: за възприемане, за преобразуване и за създаване на речеви продукти /дискурси/.
        3. В изложението, което следва, се предлагат упражнения, чието използване в учебната практика осигурява усъвършенстване на комуникативните умения и навици на учениците /Георгиева 1992:39/.
        Според изпълняваните функции задачите могат да бъдат определени като:
        -  рецептивни - за развиване на умения да се възприемат смисли в Д, за възприемане и анализ на функционални, жанрови и езикови особености на Д и др;
        -  рецептивно - продуктивни - за развиване на умения за общуване в описвани речеви ситуации при зададени роли;
        -  продуктивни - за развиване на умения за непреднамерено и неконтролирано участие в процесите на комуникацията.
        Чрез упражненията се осъществяват поредици от операции с диференциални признаци на явлението ДК, което се определя по следния начин.
        Дискурсната компетентност на ученици представя съвкупността от умения, необходими, за да се възприема и да се създава писмен и устен дискурс, който отговаря на следните изисквания:
        а. да е информативен;
        б. да е адекватен на конвенциите на социалния контекст, за който е предназначен;
        в. да е с функция /функции/, която отразява комуникативното намерение на говорещия/пишещия;
        г. да е съобразен с утвърдена в речевата практика дискурсна типология;
        д. да е цялостен и свързан;
        - на кохезивно равнище;
        - на кохерентно равнище;
        е. да отразява езиковите и стиловите норми на съвременния български книжовен език.
        За да се опишат параметрите, по които се преценява какво е равнището на  ДК на ученици, е необходимо да се уточни алгоритъмът, чрез който ще се проверяват различните дискурсни умения. В разработката се предлагат следните две групи дейности, които отразяват най-общо процесите на рецепция и на продукция на Д:
        - проверката на възможностите на ученици да възприемат Д се осъществява чрез установяване равнището на техните умения
        а. да анализират смислите в Д;
        б. да оценяват адекватността на Д по отношение на социалния контекст, за който е предназначен;
        в. да определят функцията /функциите/ на Д и да отграничават преобладаващата между тях;
        г. да интерпретират спецификата на дискурсния тип, към който принадлежи Д;
        д. да правят изводи за начините на свързване в Д / на кохезивно и на кохерентно равнище/ и да анализират видовете средства, с които се постига свързаността;
        е. да установяват спазването на книжовните и стиловите норми в Д и на отклоненията от тях.
        - проверката на продуктивните дискурсни възможности на ученици се осъществява чрез установяване равнището на техните умения да създават Д, който е:
        а. с определена тема /предпочетена от ученика или предложена от учителя/;
        б. предназначен за определен социален контекст /предпочетен от ученика или предложен от учителя/;
        в. с определена функция /функции/ /предпочетена от ученика или предложена от учителя/;
        г. в рамките на определен дискурсен тип /предпочетен от ученика или предложен от учителя/;
        д. отличаващ се с определен вид свързаност - на кохерентно или на кохезивно равнище / предпочетен от ученика или предложен от учителя/;
        е. съобразен с изискванията на книжовните и стиловите норми /в който отклоненията от нормите са комуникативно целесъобразни; в който са редактирани допуснати отклонения от нормите при повторен прочит на текста/.
        4. 1. Сред възможните средства за овладяване на умения да се възприема адекватно Д като най-прагматични се открояват тези, чрез които учениците насочват вниманието си към осмисляне на следните отношения:
        а. между съдържателните особености на Д и
        - социалния контекст, за който е предназначен;
        - функцията, която реализира;
        - дискурсния тип, към който принадлежи;
        - вида свързаност, който преобладава в него;
        - спецификата на формалната организация на Д /подбор и съчетаване на езикови средства, спазване на книжовни и стилови норми, отклонения от нормите/;
        б. между функционалните особености на Д и
        - социалния контекст, за който е предназначен;
        - дискурсния тип, към който принадлежи;
        - вида свързаност, който преобладава в него;
        - спецификата на формалната организация на Д;
        в. между жанровите особености на Д /принадлежността му към определен дискурсен тип/ и
        - социалния контекст, за който е предназначен;
        - вида свързаност, който преобладава в него;
        - спецификата на формалната организация в Д;
        г. между преобладаващия вид свързаност в Д и начините  за  неговото изразяване.
        Средство за осмисляне на посочените отношения могат да бъдат различни учебни похвати - упражнения за възприемане, анализ и преобразуване на Д. Ще предложим някои от тях, които са ориентирани към учебната работа по време на езикови занятия в 5. клас. Изборът се определя от факта, че петият клас е начало на период, в който се полагат основите на системно и целенасочено подобряване на ДК на ученици, и следователно от важната роля, която  изпълнява за усъвършенстване на "речевата подготовка, на речевата култура и на речевото поведение на учениците" /Програма 1992:37/.
        4.1.1. Отношението между съдържание на Д и социален контекст, за който е предназначен, се осмисля чрез упражнения, с които се цели да се опише контекстът /контекстите/, уместен по отношение  употребата на даден Д.
        Например:
        4.1.1.1. В какви речеви ситуации могат да бъдат използвани успешно следните изрази?
        Изяж си яденето!
        Щом искаш сега да играеш - твоя работа, но до вечерята храна няма да видиш!
        Виж се колко си слабичък - от притеснение за теб ще се разболея!
        Когато младият организъм не получава достатъчно храна, опасността от вирусни заболявания е особено голяма.
        Упражнението може да се използва при разработване на проблем от учебното съдържание за 5. клас, представен в учебната програма с формулировката "Речева ситуация - участници, цел"[2] .  Чрез задачата се проверява доколко учениците умеят да определят спецификата на контекста, за който е продходящо да бъде употребено всяко от изказванията. Анализът на речевите ситуации се осъществява, като се проучват особености: на участниците в общуването /автор, получател/, на предмета на общуването /за какво се говори/, на целта на общуващите /защо се говори/, на обстановката, в която протича общуването /къде, кога и как се говори/. Следователно за всяко изказване се определят: участниците в общуването - роднини, приятели или непознати хора; отношенията между участниците в общуването - близки, неутрални, враждебни; предметът на общуването - проблем от всекидневието, проблем от науката, проблем от обществения живот и пр; целта на участниците в общуването - да се информират за нещо, да предизвикат въздействие върху някого, да изразят отношение за нещо и пр.; обстановката на общуването - официална или неофициална;
        При първите  три изказвания елементите на речевата ситуация участници в общуването /дете и родител/, отношения между участниците в общуването /близки, дори интимни/, предмет на общуването /проблем от всекидневието - липсата на апетит у детето/, цел на общуването /да се подтикне детето да изяде предлаганата храна/ и обстановка на общуването /неофициална - у дома, вероятно в кухнята, по време на обяд/ съвпадат. Различна е степента на въздействие, което се указва. Нееднаквата по сила илокуция се осъществява с помощта на предпочетените езикови средства, например функцията заповядване в първия израз се реализира чрез експлицитен директив, като се използва изречение в повелително наклонение. Във втория и в третия случай същата функция се представя чрез имплицитен директив - липсва пряко изразена илокуция. Чрез възклицателни изречения и в двете изказвания се постига реализация на микрофункции, подчинени на комуникативното намерение - детето да бъде накарано да яде: във втория израз - чрез проява на фалшиво безразличие /Щом искаш сега да играеш - твоя работа/ и чрез "скрита" заплаха /До вечерата храна няма да видиш/; и в третия израз - чрез предизвикване на съчувствие /От притеснение и аз ще се разболея!/.
        При последното изказване има промяна на елементите на речевата ситуация. Известно "застъпване" с предишните съобщения се открива единствено при предмета на общуване. Анализът на участниците в общуването /непознати/, на отношенията между тях /неутрални/, на целта на общуващите /да се информира обществеността за вредата от недохранването на младите организми/ и на условията на общуване /официални/ ориентира учениците към определяне на контекст, който се различава от контекстите, при които е уместно използването на първите три изказвания.
        Практиката показва, че колкото по-точно учениците умеят да определят особеностите на контекста, в който едно изказване може да бъде уместно използвано, толкова по-високо е равнището на тяхната ДК като предпоставка за резултатно участие в общуването.
        4.1.1.2. При каква речева ситуация е създаден всеки от текстовете?
        /1/ Доматът е едногодишно тревисто растение от семейство картофови. Родината му е Южна Америка. Вирее при умерен климат. Богат е на плодова захар, органични киселини, минерални соли, ароматни вещества и витамин С. Консумира се в прясно и в преработено състояние.
        /2/ Чудесни петрички домати! Расли на слънце. Сладки и сочни. Никакви нитрати - истинска екологично чиста продукция.
        Хайде на доматите! По-евтина стока няма да намерите.
        Отговорете на въпросите:
        - Кой е автор и кой получател на текстовете?
        - Какъв е предметът и каква е целта на общуване във всеки от случаите?
        - Каква е обстановката на общуване при всяка от ситуациите?
        Упражнението може да бъде използвано при разработване на тема от учебното съдържание с название "Текст - предаване и приемане на информация".
        Целта е учениците да се убедят, че близка по смисли информация може да бъде разменяна с помощта на текстове, които се различават по функции и условия на общуването. Причина за разликите са комуникативните намерения на авторите на двата текста: /1/ да се представят сведения за домата като селскостопанска култура; /2/ да се рекламират качествата на домати, произведени при конкретни условия и имащи определена конкурентна цена.
        Предложените в условието на задачата въпроси подпомагат учениците, като ги насочват към етапите в алгоритъма за анализ.
        Общите смисли в темите на двата текста осигуряват основа за съпоставка и сравняване на особености в езиковото изграждане на текстовете с цел да се проучат характеристиките на променливите величини /участници в общуването, цели и условия на общуването/. Учениците осъзнават, че особеностите на т.нар. променливи величини са предпоставка за разлики в подбора и съчетаването на езикови средства в текстовете.
        Макар че чрез упражнението се осмислят предимно отношения между съдържание на Д и социален контекст на неговата употреба, задачата може да се използва успешно при изясняване на различни проблеми от учебната програма /както в конкретния случай се  предлага при разрешаване на казус, който не е пряко свързан с темата "Речева ситуация"/. Парадигмата "Речево общуване. Текст" дава възможности отношенията между различни фактори, осигуряващи подобряване на ДК на ученици, да бъдат проучвани чрез упражнения от един и същ тип, но използвани с различна цел при  изясняване на различни проблеми от програмата.
        4.1.2. Отношението между съдържание на Д и основна функция, която се реализира чрез него, се осмисля чрез упражнения, при които по даден Д трябва да се определи видът на илокутивния акт.
        Например:
        4.1.2.1. Каква е целта на авторите, които са създали следните текстовете?
        /1/ Вашата нова автоматична пералня е продукт, който е резултат от дългогодишни усилия на инженери, техници и дизайнери. Тя дава възможност за индивидуален избор на много програми. Характеризира се с икономично използване на вода, енергия и перилни препарати. Високите изисквания на производителя към качеството на пералнята са гаранция за нейния дълъг безавариен "живот".
        /2/Преди да пуснете Вашата нова пералня в действие, моля:
        - отстранете опаковката по указания начин;
        - проверете дали уредът не е повреден при транспортирането;
        - консултирайте се със специалист при съмнение за изправността на машината.
        Упражнението може да бъде използвано в урок на тема "Речево общуване. Екстралингвистични фактори". Целта е чрез задачата учениците да се научат да откриват и да интерпретират основната функция на Д с определено съдържание.
        Общите смисли в предлаганите текстове са предпоставка за сравняването им по други, вариращи показатели, между които се откроява  предназначението на всеки Д. Да се опишат качествата на продукт и да се дадат напътствия как същият продукт да бъде подготвен за употреба в домашни условия са две различни комуникативни намерения, които се реализират в речевата практика чрез различни по вид и функция текстове. Учениците определят предназначението на цитираните езикови съобщения, като актуализират информация за понятието речева ситуация. Предпоставка за успешно решаване на задачата е да се направи езиков анализ на текстовете /синтактичен разбор на изреченията по цел на общуване/, за да се открои функцията им в текста - разказни в първия случай и заповедни - във втория случай.
        Основно изискване към работата с предлаганите упражнения е в хода на изпълнението им да се прави връзка между дадени и/или търсени показатели /функции, дискурсна типология и пр/, от една страна, и специфика на езиковите средства, използвани в текстовете, от друга страна.
        4.1.2.2. Определете значението на всеки от изразите.
        /1/Рила е най-високата планина на Балканския полуостров.
        /2/Не съм чел вестници от няколко дни.
        /3/Денонощието има 24 часа.
        /4/Спорят нещо там срещу Коня.
        - При какви условия на общуване някои от посочените изрази могат да имат повече от едно значение? Защо?
         С изпълнението на задачата може да се решават цели на урок на тема "Текст - предаване и приемане на информация".
        Чрез активизиране на  езиковия опит на обучаваните се проверява доколко умеят да разграничават значение и смисъл на езикови съобщения, предназначени за различни условия на общуване.
        С изказвания /1/ и /3/ се назовават определени "отрязъци" от действителността /констатират се факти, които не подлежат на съмнение и следователно вариации в смисъла на изразите са невъзможни/. Такива изказвания се реализират чрез изречения, които са подходящи примери при илюстриране на разнообразни лингвистични процедури, използвани за определени учебни цели.
        Езиковият усет на учениците трябва да подскаже, че са на лице повече възможности за интерпретация на изказвания /2/ и /4/. На равнище изречение те също могат да се използват като речев материал за лингвистичен анализ, но в случая е по-важно да се открои тяхната смислова "недостатъчност" при семантичната им интерпретация, когато са представени извън контекст.
        Възможни варианти за интерпретация на значението на изказване /2/ са:
        - Не се интересувам от политика;
        - Не си получавам редовно пощата;
        - Не знам кои са числата на ТОТО 2 от последния тираж;
        - Не чета вестници, защото  не се казва истината и пр.
        При изказване /4/ освен буквалното значение, свързано с възможността полицаи, жокеи,  селскостопански работници и пр. да дискутират по определени теми в близост до кон /коне/, е възможна и друга /много по-вероятна/ интерпретация, която ще бъде направена от хора с определени фонови знания: сградата на Народното събрание се намира срещу паметника на Царя Освободител /скулптурата е наричана жаргонно от някои жители на столицата Коня/, в Народното събрание депутати от различни парламентарни групи спорят, т.е. дискутират по важни за нацията и страната въпроси, често тези спорове не водят до постигане на значими резултати, затова в изказването авторът е използвал подценяващия израз "спорят нещо", т.е.  смисълът на изказването е свързан с дебати в сградата на българския Парламент.
        Ако се приеме за първа стъпка в анализа на изказванията определянето на допълнителна информация, за да се уточни смисълът на всяко от тях, то завършващата фаза при решаване на задачата трябва да е насочена към изясняване на социалните контексти, при които изразите ще бъдат използвани за целите на оптималното общуване.
        Изводът, до който се достига, е, че много по-голяма е вероятността изказвания /2/ и /4/ да се срещнат при неформално общуване, където многозначността и  метафоризацията са естествена характеристика на изразяването в такива условия. Изказвания /1/ и /3/ ще се срещат предимно при формално общуване, за което еднозначността на изразяването често е необходимо изискване.
        4.1.3. Отношението между съдържание на Д и дискурсен тип, към който принадлежи, се осмисля с упражнения, чрез които се изисква да се резюмира съществуваща в Д информация, за да бъде представена за други цели, в друг дискурсен тип, или да се отстрани излишна информация, за да придобие Д съдържателни и формални особености на друг необходим дискурсен тип.
        Например:
        4.1.3.1. Писмено предайте накратко основното от съдържанието на следния откъс.
        Защо Земята и другите планети обикалят около Слънцето? Защо Луната обикаля около Земята? Как се получава така, че небесните тела не се сблъскват, не падат едно върху друго?
        Тези въпроси са вълнували човека дълги години. Отговор на тях е дал английският физик Исак Нютон. Той доказал, че всички тела в природата взаимно се привличат, че между тях съществува сила на привличане. Силата на привличане е причината за движението и за разположението  на космическите тела в пространството, както и за много други явления в природата. Така Нютон описал един от основните природни закони - закона за всеобщото привличане.

      /Из природознание за 5. клас/
        Упражнението може да се използва при изясняване на проблема "Текст - приемане и предаване на информация. Ключови думи".
        Стегнатото предаване на смисли от даден текст е езикова техника, която се осъществява с помощта на умения да се интерпретира съдържанието на текста и да се резюмира основното от него. Процесът предполага наличие както на аналитични умения /да се определя темата на текста, да се отграничават подтемите и ключовите думи в него/, така и на синтетични умения /да се вербализира контрахиран вариант на смислите, като се запази логиката и последователността на излагането им в авторовия текст/. Практическата полза от извършване на такава дейност се изразява в изграждането на умения  да се извличат основни смисли и ключови понятия, да се отграничава ядрена от периферна информация при използване на текстове за целите на учебната и  извънучебната комуникация.
        4.1.3.2. С какви изисквания към текста на обявата не се е съобразил авторът на следното съобщение?
        Продавам лека кола, защото ми трябват пари за лечение на близък човек в чужбина. Желая да намеря купувач, който да се грижи за колата така, както го правех аз в продължение на години.
        - Посочете излишната информация в текста.
        - Редактирайте текста така, че обявата да може да изпълни предназначението си.
        Упражнението може да се използва при изясняване на проблем от учебната програма с название "Описание на предмет".
        За да решат задачата, необходимо е петокласниците да познават диференциалните признаци на речевия жанр обява. Известно е, че по програма учениците се запознават с особености на официално-делови текстове в 6. клас, но на практическо равнище спецификата на обявата може да се изясни и по-рано. Основания за това дава фактът, че подрастващите срещат такива текстове в обкръжаващата ги речева среда много преди да са достигнали до шестия клас и ги използват в определени речеви ситуации.
        В хода на работата учениците осъзнават, че наличието на излишна информация в текста /за причини, поради които се продава колата; за изисквания към бъдещия купувач/ създава "шум" в механизма на възприемане на такъв  дискурсен тип. Липсата на конкретни данни за същността и функциите на предлагания за продажба продукт /година на производство, пробег в км, цена и пр./ пречат на обявата да бъде пълноценен посредник между продавач и купувач. Изискванията за краткост, точност и яснота при представяне на фактите са нарушени в цитирания текст. При редактирането му петокласниците се ръководят от посочените изисквания, за да може изразеното в обявата съдържание да съдейства за резултатно осъществяване на нейното предназначение.
        4.1.4. Отношението между съдържание на Д и вид свързаност, който е преобладаващ в него, се осмисля с упражнения, чрез които се анализира адекватността между смислите в даден Д и начина на свързване между изреченията в него.
        Например:
        4.1.4.1. Подредете изреченията така, че да се получи текст.
        На него разчитахме да ни закара до Варна.
        Пред нас се виждаха колите по магистралата.
        Един летен следобед вуйчо се обади по телефона и каза, че отиваме на море.
        Набързо приготвихме багажа и тръгнахме - мама, вуйчо и аз.
        Той има нова лека кола.
        - Посочете езикови средства, чрез които се осъществява свързаността между изреченията в текста.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Лични местоимения. Употреба в текста ".
        Учениците познават основните признаци на текста от първите уроци по български език  в 5. клас - смислово единство и свързаност на изреченията според правилата на езика. Чрез задачата понятието за свързаност на текста се обогатява с нови диференциални признаци. Осмисля се ролята на анафорично употребените лични местоимения като средства, осъществяващи не само субститутивна функция, но и осигуряващи свързаността и целостността на текста на формално езиково равнище. Предлаганият текст с разместени изречения и инструкцията към него дават възможност да се проучва отношението между изразяване на смисъл и вербално представяне на смисъла в процеса на речепроизводство.
        Практиката показва, че такива упражнения предизвикват положителни емоционални реакции от страна на петокласниците, защото изпълнението на задачата се възприема като решаване на ребус. Подреждайки изреченията в необходимата последователност, учениците проверяват своя езиков усет и едновременно с това осмислят механизма на един от начините за свързване на изреченията в текста.
        4.1.4.2. Определете темата на всеки от текстовете.
        /1/ Гювечът е любимо за българите ястие. Той се приготвя от месо, зеленчуци, ориз и подправки. Обикновено гозбата се пече в глинен или в метален съд, който също носи названието гювеч, след което се поднася със ситно нарязан магданоз.
        /2/ Нарежете 1 кг телешко месо на парчета, посолете и запечете до омекване в тава с малко вода. Прибавете 300 г ориз, 100 г масло, черен пипер и сол на вкус и залейте с 4 чаши топла вода. След изпичането поръсете със ситно нарязан магданоз.
        - Как са свързани изреченията в първия текст? Посочете примери за свързващи думи.
        - Как са свързани изреченията във втория текст? Защо в него липсват свързващи думи?
        - Защо в текстове с близки теми преобладават различни начини на свързване между изреченията?
        В урок на тема "Свързаност на изреченията в текста" чрез упражнението учениците се запознават с възможни начини за постигане на единство и цялостност както на смислово, така и на езиково равнище в текста. Достига се до извода, че в първия текст целостносттта се постига с употребата на субститути - местоимение /той/, синоним /гозба/ и елипса /липсващ субститут на гювеча/, а във втория - чрез групиране на смислите около основния концепт в текста.
        В хода на работата се изяснява, че изборът на начин на свързване: с помощта на езикови средства - местоимения, лексикални повторения, видо-временни форми на глаголите и пр. или чрез разгръщане на смисъла в текста зависи както от темата на текста / /1/: Гювечът - национално ястие на българина; /2/: Начин на приготвяне на ястието "Гювеч"/, така и от неговата функция / /1/: Да осведоми за същността на гювеча като национално ястие на българите;  /2/: Да представи алгоритъм за приготвяне на ястието/.
        4.1.5. Отношението между съдържание на Д и начини за езиково представяне на това съдържание се осмисля с упражнения, чрез които се проучва спецификата на използваните езикови средства в Д с цел да се докаже тяхната адекватност /или неадекватност/ спрямо изразяваните чрез Д смисли.
        Например:
        4.1.5.1. Прочетете текста. С кои езикови средства се постига образност и се въздейства върху мислите и чувствата на читателя.
        На изток хоризонтът се отдели с тънка кървава жичка и денят се показа в малките седефени облачета. Над далечната планина се топяха розови пари. По плещите и пламна алена светлина, откри се гигантският и гръб, светнаха върховете и, загоря снегът по тях. Слънцето се показа и по заскрежената гора засвяткаха хиляди блясъци, сякаш тя беше посипана със стъклен прах.
/Ем. Станев/
        Упражнението е за определяне на ефекта от употребата на езикови средства в текст. Може да се използва при разработване на темата " Художествено описание  и художествено повествование".
        При осмисляне на особеностите на художественото повествование учениците се запознават с неговите диференциални признаци: представят се последователно извършващи се действия; въздейства се върху чувствата и въображението на читателя; засилена е употребата на глаголи; използват се епитети, сравнения, изрази с преносно значение.
        Откъсът от Ем. Станев е илюстрация на начините, по които се осъществява единство между художествен замисъл и оптимална езикова реализация на замисъла. Чрез текста се представя зимен изгрев в планината. Писателят изобразява отделянето на хоризонта, появата на пламъци по върховете, издигането на слънцето, т.е.  "раждането" на деня с помощта  на художествения си талант и на езиковия си усет. Въздействието върху мислите и чувствата на читателя се постига с употреба на епитети /розови, алена/, метафори /кървава жичка, седефени облачета/, сравнение /...сякаш беше посипана със стъклен прах/, хиперболи /гигантският и гръб, засвяткаха хиляди блясъци/.
        В хода на анализа учениците  се убеждават, че целта на автора - да представи изгрева в рамките на художествено повествование - определя подбора и организацията на езикови средства - метафори, хиперболи и пр. "сечива" от инструментариума на художественото творчество. За да "осигури" на читателя оптимално съпреживяване на фикционална представа за изгрев в заскрежена планина, той използва език, който реализира своята естетическа функция.
        4.1.5.2. Какви изисквания за правилност и уместност при употребата на езикови средства е нарушил ученикът, автор на съчинението? Редактирайте текста.
        Аз искам да разкажа за един ден от почивните ни дни  когато цялото семейство отидохме на Витоша.  Отидохме с автобус, а после се качихме на кабинковия ливт. Слязохме на хижа Алеко.
        После се расходихме по планината. По пътя ние видяхме много красиви поточета и изворчета. Порасходихме се още малко и след това седнахме да ядем и да си починем.
        Когато се наядахме аз и моето братчето ми си играхме, а мама и татко си почиваха. Като си поиграхме и починахме ние си тръгнахме. На една полянка видяхме цветя и минзухари и си набрахме.
        Упражнението може да бъде използвано при разработване на проблема  "Разказване на случки от живота".
        Целта е да се насочи вниманието на учениците към езикови слабости, допускани при създаване на текст. По време на изпълнение на задачата петокласниците се убеждават, че нарушаването на книжовните нормативни изсквания към езиковите употреби е предпоставка както за неуспешно протичане на комуникацията, така и за понижаване на социалната престижност на личността. Осъзнава се, че когато общуваш, е важно не само какво и с каква цел искаш да споделиш със събеседниците си, но и как, с помощтта на какви езикови средства и при спазване или при неспазване на какви книжовни и  стилови норми ще го направиш.
        Вниманието на учениците се насочва към анализ и редактиране на следните  грешки:
        - лексикални - повторения на изрази /един ден от почивните ни дни; отидохме...отидохме/;
        - граматична - при употреба на притежателно местоимение /аз и моето братчето ми/;
        - правописни - при замяна на една буква с друга /ливт, расходихме, порасходихме, наядахме/;
        - пунктуационни - липсваща запетая при отделяне на подчинено обстоятелствено изречение от главно изречение в състава на сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение /Аз искам да разкажа за един ден от почивните ни дни когато цялото семейство отидохме на Витоша; Когато се наядахме аз и моето братче...; Като си поиграхме и починахме ние си тръгнахме./;
        - логическа - при смесване на родови и видови понятия /видяхме цветя и минзухари и си набрахме/.
        4.1.6. Отношението между функция на Д и социален контекст, за който е предназначен, се осмисля чрез упражнения, при които по описана дискурсна функция трябва да се характеризира контекстът, в който тя може да бъде реализирана чрез съответен Д.
        Например:
        4.1.6.1. На малко дете трябва спешно да бъде направена операция в чужбина. Напишете текст, с който да се обърнете към всички, които  желаят да помогнат с пари на семейството на болното дете.
        - При какви условия на общуване текстът ще бъде използван успешно?
        С упражнението може да се работи в урок на тема "Речева ситуация - участници, цел".
        В условието на задачата са представени темата и  предназначението на Д, който учениците трябва да създадат. Описаната функция е апелативната, чрез която текстът трябва да въздейства върху хора с финансови възможности и да предизвика прояви на милосърдие и човечност. Например:
        Петгодишният Георги спешно се нуждае от операция в чужбина, за която са необходими 10 000 щатски долара. Обръщаме се с молба към всички, които имат възможност и желаят да помогнат.
        Добри хора, направете така, че усмивката отново да грейне на лицето на малкия Георги!
        Телефон за контакти със семейство Георгиеви - 00 00 00.
        Анализирайки зададените в условието особености на текста, ученикът е осъзнал, че сферата на неговата употреба ще бъде публичното общуване - чрез медиите текстът трябва да достигне до широк кръг зрители, слушатели, читатели. Петокласникът се ориентира към подбор и съчетаване на езикови средства, подходящи за използване в официална обстановка. В съответствие с посочените тема и функция са характеристиките на направеното езиково съобщение - информативност, краткост, емоционална приповдигнатост.
        4.1.6.2. При какви условия на общуване ще бъдат успешно осъществени целите на следните изказвания?
        /1/Ако не престанеш да пречиш на класа, ще повикам родителите ти.
        /2/Заклевам се да говоря истината и само истината.
        /3/Обявявам Световното първенство по футбол за открито.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Речево общуване. Екстралингвистични фактори".
        Да се опишат условията, в които е оптимална употребата на едно изказване, означава да се представи системата от благоприятни възможности [3], при които изказването ще реализира своята функция и ще съдейства за осъществяване на резултатна комуникация.
        Анализът на трите изказвания насочва към тяхната същност и функции - те могат да се определят като институционализирани /"ритуални"/, защото използване им е релевантно само при строго определени условия.
        Като  безсмислица ще се възприеме първото изказване, ако е произнесено извън класната стая. Наличието на релацията учител - провинил се ученик е съществена за релевантността на изказването, защото само учител може да предяви подобно изискване и само ученик може да бъде потърпевш в такава ситуация. Казано от други хора при други обстоятелства, изказването няма да може да реализира функцията си на директив - заплаха с цел подбуда към друго лице да промени поведението си.
        Във второто и в третото изказване са използвани т.нар. перформативни глаголи /заклевам се, обявявам/, с които се въвежда речев акт комисив и речев акт декларатив. Употребата на изказванията  извън съответния социален контекст - съдебно дело и церемония по откриване на поредно световно първенство по футбол - не води до реализация на тяхната илокутивна сила: да се поеме задължение за осъществяване на някакво действие - във втория случай; да се постигне изменение в съществуващо състояние на нещата - в третия случай.
        Изказванията ще бъдат нерелевантни, ако се произнасят от хора, които нямат необходимата институционална овластеност или не изпълняват необходимата социална роля: свидетел или обвиняем по време на съдебен процес - във втория случай; председател на организационен комитет, държавен глава или упълномощено да оповести откриването лице - в третия случай.
        Когато уточняват условията, при които успешно функционират някои изказвания, учениците осмислят зависимостите между социални фактори и успешност на речевите изяви при общуване.
        4.1.7. Отношението между функция на Д и дискурсен тип се осмисля чрез упражнения, при които по описан илокутивен акт е необходимо да се представят диференциални признаци на адекватен на акта тип дискурс.
        Например:
        4.1.7.1. Прочетете следния откъс от запис на урок по български език в 5. клас. Определете с каква цел преподавателят и ученикът участват в диалога.
        /1/ П: - Нека разгледаме първите две изречения от текста. Ирина, прочети ги!
        /2/ У:- Най-добрият приятел на Ян Бибиян беше Калчо. Той също беше пораснал колкото Ян Бибиян и работеше в грънчарницата на баща си.
        /3/ П:- Коя дума свързва двете изречения? Подчертаейте я! Ти какво подчерта?
        /4/ У:- Той.
        /5/ П:- Защо точно тази дума? Каква роля изпълнява тя в текста?
        /6/ У:- Местоимението той замества Калчо, за да не се повтаря името на героя.
        /7/ П:- Правилно, седни.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Назоваващи и заместващи думи".
        Чрез задачата се цели учениците да осмислят  какво "правят", когато участват в беседа по време на урок. Паралелно с работата по изясняване на същността и функциите на назоваващите и на заместващите думи, учителят насочва вниманието към функцията на репликите на учителя и на учениците. Поставяне на въпрос, отговор на ученик, оценка на отговора са трите елемента на единство, което е основна структурна единица в урока /Синклер, Култард 1975:40-45/. Организацията на единствата трябва да бъде подчинена на необходимостта чрез урока да се реализират функциите на езиковото обучение - информативни и конструктивни /Димчев 1998:99/.
        Чрез анализ на функциите на изказванията в цитирания откъс от касетофонен запис учениците осъзнават, че: изказване /2/ няма стойност на комуникативна единица. То е употребено с цел да се илюстрира определена лингвистична задача; изказвания /1/, /3/, /4/, /5/, /6/ и /7/ са комуникативни единици, елементи на разговор в рамките на педагогическо взаимодействие по време на учебен час по български език.
        Прави впечатление, че между изказвания /1/ и /2/, между /2/ и /3/ и т.н. липсва кохезивна връзка.     Стига се до извода, че изпускане на части от информацията е допустима там, където действат компенсаторни фактори на контекста.
        4.1.7.2. Какво цели да постигне авторът на следния текст? Как се наричат такива изказвания?
        След приключване на учебните занятия затворете прозорците на класните стаи и угасете осветлението!
        При напускане на училищната сграда използвайте западното стълбище!
     От ръководството на училището
        - С какви езикови средства се осъществява целта на автора на текста?
        Упражнението може да се използва по време на урок на тема "Функции на изречението според целта на общуването и според състава на изречението за изграждане на текста".
        Чрез изпълнение на задачата в съзнанието на учениците се обобщават признаците на текст, чието предназначение е да  въздейства върху адресатите да извършат определена постъпка. Осъществява се връзка между функция на текста - апелативна и използване на езикови средства за реализация на функцията - заповедни изречения по цел на общуване.
        Интерпретирането на отношението между дискурсна функция  /апелативна/ и дискурсна типология /заповед/ е предпоставка учениците адекватно да възприемат и да умеят резултатно да създават Д с голяма фреквентност във всекидневното общуване [4].
        4.1.8. Отношението между функция на Д и преобладаващ вид свързаност в него  се осмисля чрез упражнения, с които се цели да се докаже ролята на определени, предпочетени от автора на Д конектори, за резултатната реализация на желана дискурсна функция.
        Например:
        4.1.8.1. Каква е целта на автора на текста - да опише, да разкаже или да разсъждава?
        Веднъж брат ми донесе отнякъде малко кученце. Животното беше от неизвестна порода, но беше много миличко и ние го обикнахме. Днес домашният ни любимец е голям и умен пес. Никога няма да спра да се грижа за нашия верен приятел.
        - С какви езикови средства се постига свързаност в текста? Посочете примери.
        Упражнението може да бъде използвано в урок на тема "Синоними и синонимно гнездо".
        Анализирайки текста, учениците достигат до извода, че в него преобладават дескриптивни езикови техники. Основната функция е да се представи информация за качествата на обект от действителността /малко кученце/. Свързаността на текста се осъществява чрез конектори - езикови средства /местоимения - го, ни, нашия; синоними - животното, домашният любимец, верен приятел/.
        Чрез задачата петокласниците се убеждават, че синонимите могат да изпълняват свързваща служба в текста, като заместват дума от предходното изречение и спомагат за разгръщане на смисъла в следващите изречения. Когато изпълняват такава функция, синонимите обикновено са ключови думи в текста.
        4.1.8.2. Сравнете по смисъл и по начин на свързване двата диалога. Посочете приликите и разликите.
        /1/ - Можеш ли да закачиш пердетата?
             - Зает съм с по-важни неща.
         /2/ - Можеш ли да закачиш пердетата?
             - Разбира се, че мога.
             - А ще го направиш ли?
             - По-късно, сега съм зает с по-важни неща.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Общуване във всекидневието - у дома, в приятелския кръг".
        Когато анализират смислите в диалозите, учениците се убеждават, че разлики в темите на текстовете няма. И в двата случая питащият използва индиректен речев акт, за да отправи молба, като се съобразява с принципа на сътрудничеството, т.е. старае се да направи своя принос в общуването такъв, какъвто се изисква от възприетата цел на разговора, в който участва [5].
        Разликите са в начините на свързване между репликите в диалозите. Ако се използва разграничаването между езикова свързаност и свързаност на смислово равнище, първият разговор може да се определи като кохерентен, а вторият като кохезивен. Тези особености на двата откъса не се отразяват върху качеството на Д, защото то се определя преди всичко от наличието или липсата на свързаност, а не от това, как тя се осъществява - с езикови или с други средства.
        4.1.9. Отношението между функция на Д и начини за нейната езикова реализация се осмисля с упражнения за определяне степента на съответствие между езикови форми и структури и желана функция на Д.
        Например:
        4.1.9.1. С кои езикови средства авторът на текста изразява отношението си към родината? Посочете примери.
        Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги видя пак, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее.
        /Ив. Вазов/
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Думи за изразяване на отношение".
        Задачата, която трябва да решат учениците, е свързана с определяне на стилистична стойност на изрази в текст. С цялостния алгоритъм на стилистичния анализ учениците ще се запознаят след няколко години /в 8. клас/, но още в 5. клас е целесъобразно те да се научат да прилагат някои от неговите процедури, за да могат да определят отношението между замисъл и езикова реализация, когато изследват вече създадени текстове, или когато сами създават текстове.
        В хода на анализа учениците открояват думите, с които писателят изразява своето възхищение и преклонение пред красотата на родната природа. Чрез обръщението във възклицанието Хубаво си, отечество мое! се "отключва" порив на патриотично чувство, което бушува в душата на автора.     Отношението на твореца към отечеството като към сакрално пространство е представено с изрази, които издават ярка творческа индивидуалност, надарена с богата сензитивност - божествена хубост; образ, мил и величествен; душата ми се обръща на лира и иска да пее. За сгъстяване на чувството съдействат умело използваните градация /люби, милува и слави/  и  хиперболи /гигантски планини, райски картини/.
        Коментарът на стилистичното значение на  някои изрази в текст създава основа учениците да започнат да овладяват на практическо равнище процедурите на стилистичния анализ, който включва изследване на комуникативни стилотворни фактори и на езикови стилотворни фактори.
        4.1.9.2. Уместна ли е употребата на повторенията в текста? Защо?
        Зора е новата паста за зъби със свеж, приятен вкус и аромат на диви ягоди.
        Зора е с антибактериално действие.
        Зора осигурява 24-часова защита на Вашите зъби срещу кариес.
        Зора - за красиви и здрави зъби.
        Упражнението може да се използва както в урок на тема "Описание на предмет", така и в урок на тема "Свързаност на изреченията в текста".
        Чрез анализ на отношението между предназначение на текста и начини за езиково изразяване учениците достигат до извода, че повторението на думата "Зора" не е стилно-езикова грешка. Функцията - да се предизвика интерес към рекламирания продукт и да се убедят потребителите, че трябва да закупят именно тази стока - определя необходимостта названието на продукта да бъде повтаряно, за да се открои в текста и да бъде запомнено от читателите или слушателите на рекламата.
        4.1.10. Отношението между дискурсен тип и социален контекст се осмисля с упражнения, чрез които се определя доколко е уместно използването на определен дискурсен тип в конкретен социален контекст.
        Например:
        4.1.10.1. Използването на кои от посочените изрази е уместно по време на разговор с директора на училището с цел да се получи документ за преместване в друго училище? Защо?
        Госпожо директор; Искам да ми помогнете!; Госпожа директорке; Много сте мила!; Моля за Вашето съдействие!; Може ли да наредите на секретарката...!; Благодаря за съдействието; Кажете на секретарката...!; Пак ще се видим; Довиждане, приятна работа!
        - Напишете вие текст по ситуацията. Използвайте някои от посочените изрази, които оценявате като подходящи.
        Упражнението може да бъде използвано при разясняване на проблем от учебната програма с название "Речев етикт".
        Чрез анализ на факторите, които определят спецификата на социалния контекст в конкретната, описана в условието на задачата ситуация, учениците достигат до изводи за необходимостта да бъдат предпочетени етикетни формули, които са подходящи за общуване: с предмет, който представя делови отношения между началник и подчинен; в официална обстановка /в кабинет на директор на училище/; между лица, които са неравнопоставени в социалната йерархия /директор и ученик/.
        Петокласниците се убеждават, че изразите Госпожо директор; Моля за вашето съдействие; Може ли да наредите на секретарката; Благодаря за съдействието; Довиждане, приятна работа са подходящо средство за успешната реализация на Д в описаната речева ситуация.
        Останалите етикетни формули /Госпожа директорке; Искам да ми помогнете; Много сте мила; Кажете на секретарката; Пак ще се видим/ са неподходящи са ситуацията на общуване - те нарушават правилата на вежливата реч, като изразяват или грубо отношение, или несъвместимо с нормите на официалното общуване скъсяване на съществуващата социална дистанция /Много сте мила; Пак ще се видим/.
        4.1.10.2. Посочете особеностите на всеки от изброените видове текст, като използвате следните характеристники:
        устен - писмен; подходящ за официална обстановка на общуване - подходящ за неофициална обстановка на общуване; необходима е специална подготовка, за да се разбере смисълът на текста - не е необходима специална подготовка, за да се разбере смисълът на текста
        Лично писмо; Обяснение на значението на дума в тълковен речник; Разговор по телефона с приятел; Меню в ресторант; Урочна статия в учебник по история
        Упражнението може да се използва по време на урок на тема "Речева ситуация - участници, цел".
        Дадени са различни видове текст /дискурсни типове/. Определяйки техните особености  според посочените параметри, учениците се убеждават, че текстовете изпълняват функции в различни ситуации на общуване:
        - личното писмо представя особености на писмената форма на речта, предназначено е за неофициално общуване и за разбиране на смислите не е необходима специална подготовка;
        - обяснението на значение на дума в тълковен речник представя особености на писмената форма на речта, предназначено е за официално общуване и за разбиране на смислите е необходима специална подготовка;
        - разговорът по телефон с приятел представя особености на устната форма на речта, предназначен е за неофициално общуване и за разбиране на смислите  не е необходима специална подготовка;
        - текстът меню в ресторант представя особености на писмената форма на речта, предназначен е за официално общуване и за разбиране на смислите не е необходима специална подготовка;
        - урочната статия в учебник по история представя особености на писмената форма на речта, предназначена е за официално общуване и за разбиране на смислите е необходима специална подготовка.
        4.1.11. Отношението между дискурсен тип и преобладаващ вид свързване в Д се осмисля с упражнения, чрез които се цели да се анализира съответствието между специфика на дискурсния тип и начин на свързване, който осигурява целостността на Д.
        Например:
        4.1.11.1. Кои признаци на текста откривате в следното езиково съобщение?

              Супи
        Супа леща - 500 лв.
        Супа боб - 500 лв.
        Пилешка супа - 800 лв.
        Скара
        Кебапче - 700 лв.
        Кюфте - 800 лв.
        Шишче - 1500 лв.
        Пържола - 3000 лв.
                Десерти
        Палачинка - 1000 лв.
        Паста - 1200 лв.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Свързаност на изреченията в текста".
        Учениците анализират видовете свързаност и достигат до извода, че единството на текста се осъществява на смислово равнище. Те се убеждават, че липсата на примери за свързване чрез езикови средства е специфична особеност на менюто като вид текст /тип дискурс/. Отделните изрази, изграждащи текста, се обединяват чрез съотнесеността към общия концепт - брой и вид на ястията, които се предлагат в заведение за обществено хранене.
        4.1.11.2. Обяснете разликата в начините на свързване между изреченията в двата текста.
        /1/ Иван видя жената. Затича се към нея, настигна я и протегна ръка да я улови за дрехата. В ръката му нямаше нищо - жената беше изчезнала.
        /2/ - Хвана ли жената?
             - Опитах се, но безуспешно.
             - Къде е сега?
             - Изчезна внезапно.
        Упражненето може да бъде използвано в урок на тема "Свързаност на изреченията в текста".
        Двата откъса представят особености на различни типове дискурс - наратив и разговор. Изследвайки начините  за междуфразово свързване в текстовете, петокласниците определят средствата, осигуряващи кохезия в първия текст / местоименна субституция, осъществена чрез нея, я, я по отношение на жената, и чрез му по отношение на Иван; лексикални повторения, осъществени чрез думите ръката и жената/.         Достига се до извода, че във втория текст свързаността не се осъществява чрез езикови средства, а с помощта на разгръщащия се смисъл.
        4.1.12. Отношението между дискурсен тип и начин на езиково оформяне на Д се осмисля с упражнения, чрез които се цели да се определи уместността на използваните езикови средства спрямо особеностите на дискурсния тип.
        Например:
        4.1.12.1. Определете темата на текста.
        Седнете с изпънати напред крака и с подпрени зад гърба ръце. Сгънете краката в коленете. Повдигнете краката и задръжте. Отново сгънете краката, след което ги изправете. Повторете упражнението десет пъти.
        - Какъв е видът на използваните изречения по цел на общуване?
        - Каква е връзката между темата на текста и използваните изречения по цел на общуване?
        Упражнението може да бъде използвано в урок на тема "Функции на изречението според целта на общуване и според състава на изречението за изграждане на текста".
        Чрез упражнението се цели учениците да осмислят отношението между изразявани смисли чрез текста, предназначение на текста и езикови средства, с които оптимално се осъществява замисъла.     Дискурсният тип - инструкция за упражнения по каланетика - предполага използване на заповедни изречения.
        4.1.12.2. Обяснете употребата на глаголното време в следния откъс от биография на писател.
        Димитър Талев е роден на 1.9.1898 г. в град Прилеп. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 години остава без баща. Завършва гимназия в Битоля и славянска фирлология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За първи път публикува разказ в печата като ученик през 1817 г. Първата книга на Д. Талев е сборник с приказки за деца със заглавие "Сълзите на мама". Пръв опит да създаде голямо епическо повествование е трилогията "Усилни години", посветена на трагичните за българския народ събития от Илинденско-Преображенското въстание.
        Упражнението може да се използва в урок на тема "Сегашно време на глагола".
        Чрез задачата петокласниците се запознават с една от възможните преносни употреби на формите за сегашно време на глагола /Граматика 1983:297/. Използването на сегашно време /т.нар. сегашно историческо време/  е типично за биографични текстове, в които за изразяване на извършени в миналото действия се използват форми на сегашно време.
        4.1.13. Отношението между преобладаващ вид свързване в Д и начини за неговото езиково изразяване се осмисля с упражнения, чрез които се анализират видове езикови средства, осигуряващи свързаността.
        Например:
        4.1.13.1. Прочетете текста. Посочете езиковите средства, с които се осъществява свързаността между изреченията.
        В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли, хубава като детска играчка. Тя е натъпкана до половината със сено, а върху сеното е метната шарена черга, съвсем нова. Крайчетата и се премятат през ритлите. Нейната жива и весела пъстрота свети празнично, с усмивка и доброта. Върху нея, увито в купешко алено юрганче, спи малко дете.То цялото е покрито и не се вижда нищо от него.

        /Ел. Пелин/

        Упражнението може да се използва в урок на тема "Заместващи думи. Местоимение".
        Сред възможните езикови средства за осъществяване на свързаността в текста /например анафорична или катафорична употреба на местоимения, видовременни форми на глаголи, синтактичен, семантичен или звуков паралелизъм, лексикални повторения, перифрази, синонимни замени, елипси, употреба на съюзи, съюзни думи, вметнати изрази и пр./ учениците откриват, че свързващият механизъм се осъществява от местоименна субституция - конектори в текста от Ел. Пелин са личните местоимения тя, и, нея, то и притежателното местоимение нейната.
        4.1.13.2. С какви езикови средства е осъществена свързаността в следния откъс от ученическо съчинение?
        Настъпи есента. Листата на дърветата жълтееха по клоните и капеха върху повърхността на езерото. Там имаше прелетни гъски. Те се вдигаха на големи ята и бързаха на юг, но студеният вятър ги спираше.
        - При употребата на коя свързваща дума е допусната грешка? Редактирайте текста.
        Упражнението може да бъде използвано както в урок на тема "Свързващи думи в текста", така и в урок на тема "Наречие. Употреба в текста".
        Чрез задачата се цели учениците да разпознаят свързващите думи в текста - наречието там и личните местоимения те и ги, от една страна, и да открият и редактират грешката, допусната при употребата на свързваща дума, от друга страна. Достига се до извода, че използването на наречието там като свързваща дума в цитирания контекст създава двусмислица, тъй като не става ясно какъв обект от предходния контекст замества наречието - по клоните или върху повърхността на езерото.
        Редактиран вариант на текста:
        Настъпи есента. Листата на дърветата жълтееха по клоните на дърветата и капеха върху повърхността на езерото. Върху спокойните води имаше прелетни гъски. Те се вдигаха на големи ята и бързаха на юг, но студеният вятър ги спираше.
        4.2. Сред възможните технологични решения, чрез които се съдейства да се изграждат умения у учениците за създаване на Д се открояват следните упражнения:
        4.2.1. За създаване на Д по зададена тема /например Напишете текст на тема Има ли благородна лъжа?/;
        4.2.2. За създаване на Д, който е предназначен за определен социален контекст /контексти/ /например Разкажете а. на ваш приятел; б. на класния си ръководител за груба постъпка на съученик. Запишете текстовете/;
        4.2.3. За създаване на Д със зададена функция /например Ваш съученик твърди, че добрите дела винаги остават незабелязани. Убедете го, че не е прав. Запишете текста/;
        4.2.4. За създаване на Д, който притежава особености на зададен дискурсен тип /например Участвате в конкурс за най-сполучлива реклама на нов хранителен продукт /електроуред, перилен препарат, детска играчка - по избор. Запишете текста/ [6];
        5.  Прилагането в учебната практика на система от упражнения за развиване на ДК на ученици осигурява до голяма степен осъществяването на т.нар. дискурсен подход в езиковото обучение.
        Чрез използване на всяка от задачите се проявява определен диференциален признак на подхода /разграничаване на значение и смисъл при интерпретация на речеви продукти, стимулиране на речеви действия, участие в контекстово обусловени речеви актове и т.н./ и едновременно с това се съдейства езикът да се изучава така, както се практикува - като речево поведение на личност, която трябва да решава разнообразни житейски /не е задължително да са речеви/ задачи.
        В психологически план дискурсният подход е дейностен подход, който се "опира" на когнитивни, емоционални и волеви характеристики на личността /Съвременни езици 1996:9/. Предлаганите упражнения стимулират познавателната, комуникативно-речевата и емоционалната активност на обучаваните, като подпомагат усъвършенстването преди всичко на тяхната дискурсна компетентност, т.е. на уменията им да възприемат и да създават Д, който се отличава с кохезия и кохерентност между отделните части на комуникативната цялост.   Постигнатото високо равнище на ДК чрез ОБЕ е предпоставка за развиване на:
        - комуникативно-речевата компетентност на подрастващите, т.е. на знанията и уменията им, свързани с нормативна и уместна употреба на универсалния код - езика, като се съобразяват с езикови и дискурсни правила, със социолингвистични конвенции, с начини за използване на различни стратегии при общуване и пр.;
        - комуникативната компетентност на обучаваните, т.е. на знанията и уменията им да създават и да възприемат смисли с помощта на различни семиотични системи - вербални и невербални.
        Обект на друго изследване е да се представят резултати от експеримент, свързан с използване на упражненията в учебната практика, и да се анализират получените данни. Апробирането на системата е условие за верификация на тезата, че развиването на ДК на ученици чрез работа с  комуникативни упражнения на езиковите занятия е етап в осъществяване на стратегическата цел на средното образование -  социализацията на личността.
        6. Библиография
        Георгиева 1992: М. Георгиева. За системата от упражнения при комуникативно ориентираното родноезиково обучение. - Български език и литература, №6, 1992.
        Грайс 1975: H. P. Grice. Logic and Conversation. - In: Syntax and Semantics. Vol. 3, 1975.
        Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. Издателство на БАН, 1983.
        Димчев 1998: К. Димчев. Обучението по български език като система. Сиела. 1998.
        Кук 1989: G. Cook. Discourse. Oxford Univ. Press, 1989.
        Кънали 1983: M. Canale. From Communicative Competence to Communicative  Language Pedagogy. - Language and Communication. Edt. J. C. Richards and R. W. Schmidt, Longman, 1983.
        Петров 1999: А. Петров. Проблемите за дискурса и дискурсната компетентност на ученици в теорията и практиката на обучението по български език. - Български език и литература, №2-3, 1999.
        Програма 1992: Проект за учебни програми по български език за 5. - 12. клас на СОУ. - Български език и литература, №5, 1992.
        Синклер, Култард 1975: J. Sinclair and M. Coulthard. Towards an Analysis of Discourse. - In: The English Used by Teachers and Pupils. Oxford Univ. Press, 1975.
        Стилър 1998: G. F. Stillar. Analyzing Everyday Texts. Discourse, Rhetoric and Social Perspectives. SAGE, 1998.
        Съвременни езици 1996: Modern Languages: Learning, Teaching, Assesment. A Common European Framework of Reference. Council of Europe. Strasbourg, 1996.

 


* Настоящият текст се намира в смислово единство с "Проблемите на дискурса и дискурсната компетентност на ученици в теорията и практиката на обучението по български език" (вж. Ангел Петров, БЕЛ, 1999, № 2-3).

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Съществува мнение, че ДК заема централно място в парадигмата на комуникативно-речевата компетентност (КРК) на личността. Обосновка на тезата за първостепенно значение, което има развиването на ДК за цялостното изграждане на учениковата личност, вж. у Петров 1999. За същността на КРК и видовете компетентности в рамките на понятието вж. Кънали 1983.

[2] Тъй като в т.нар. вариантни учебници по български език формулировките на урочните статии се различават, в разработката са предпочетени позовавания на теми от учебното съдържание по български език, застъпени в Програма 1992.

[3] В терминологичния апарат на изследвачи, разработващи теорията на речевите актове и теорията на дискурсния анализ, съществува израз "щастливи условия" (felicity conditions), вж. например у Кук 1989:36

[4] В някои изследвания за такива текстове (молби, инструкции, заповеди, обяснения и пр.) се използва терминът "всекидневни текстове" (everyday texts). Подробно по въпроса вж. Стилър 1998.

[5] За същността на т.нар. принцип на сътрудничество вж. подробно у Грайс 1975.

[6] Методически коментар на упражнения, които са аналогични на изброените в т. 4.2., вж. у Петров 1999.

 

 

© Ангел Петров, 1999
© сп. Български език и литература, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 07. 2000
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 1999, бр. 5.