КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ В СЪВРЕМЕННИЯ НАУЧЕН ДИСКУРС

Ангел Петров

web

70-годишнина на проф. Кирил Димчев - първия професор по методика на обучението по български език - e повод за издаването на юбилеен сборник. Книгата съдържа 43 научни статии, чиито автори са преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски", ШУ "Епископ Константин Преславски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", ПУ "Паисий Хилендарски", ПУ "Паисий Хилендарски" - Филиал гр. Смолян, ЮЗУ "Неофит Рилски", учители по български език и литература в средното училище, докторанти по методика на обучението по български език, представители на МОН. Научното израстване на повечето от участниците в сборника е пряко или косвено свързано с творческите идеи на юбиляря, с неговите схващания по различни проблеми на методиката, лингвистиката, педагогиката. С основание може да се каже, че сборникът е дело на съратници, ученици и последователи на проф. Кирил Димчев, на хора, които високо ценят приносите му в науките за езика и за образованието и се отнасят с дълбоко уважение към неговата личност.

В статиите, включени в сборника, вниманието се насочва към важен за съвременната хуманитаристика феномен - комуникативната компетентност на личността. Значимостта на комуникативната компетентност като фактор за социализацията на младите хора и ролята на образованието да създава предпоставки за нейното развиване и усъвършенстване са сред основните тематични ядра в предложените текстове.

Обект на анализ в първата част на сборника са методологични аспекти на проблема за комуникативната компетентност. Авторите представят онтологични характеристики на изследваното явление, интерпретирайки негови гносеологични, семиотични, прагматични, лингвометодически, литературоведски и пр. особености.

В статиите на проф. д.п.н. Яна Рашева-Мерджанова "Комуникация и компетентност - еволюционна гледна точка" и на доц. д-р Нина Герджикова "Дидактически аспекти на комуникативната компетентност на учениците в езиковото обучение" проблемът за комуникативната компетентност се проучва чрез "инструментите" на педагогическата предметна област.

След като подробно представя генеалогията на отношението между комуникация и компетентност, проф. Я. Мерджанова убедително обосновава основанията за педагогически интерес към поставения проблем. Схващането, че комуникационната компетентност (изследователката разграничава комуникационна от комуникативна компетентност) се оказва не само трансверсална, но и фундаментална за формирането и развитието на всяка друга трансверсална и частна компетентност е предпоставка да се направи следният извод: "педагогическа е задачата да се операционализира комуникационната компетентност до степен на измеримост и видимост" (с. 38). С евристична стойност се отличава предлаганият от педагожката модел на компетентността, в който се представят три вида "свръзки": с нещата и идеите (рефлексивен аспект); с другите (социален аспект); със самия себе си (авторефлексивен аспект).

В статията на доц. д-р Нина Герджикова вниманието се насочва към осмисляне на понятието за комуникативна компетентност чрез категории като стратегия на учене, стратегия на преподаване и стратегия на езиково поведение. Авторката защитава тезата за необходимостта овладяването на комуникативна компетентност от учениците да бъде водеща цел на езиковите занятия, като се позовава на идеи от конструктивистката философска доктрина - необходимостта познанието да се създава индивидуално от самия обучаван в педагогическия дискурс.

В голям брой статии, включени в първата част на сборника, обект на анализ са диференциални признаци на проучваното понятие. В текстовете тези признаци се изследват от лингвометодическа гледна точка, т.е. с оглед на тяхната значимост за теорията и практиката на езиковото обучение в началната, средната и горната училищна степен.

Вниманието привличат статии, които интерпретират от методическа гледна точка проблема за комуникативната компетентност като водеща цел на обучението по български език в 5.-12. клас.

В изследването на доц. д-р Ангел Петров "Комуникативната компетентност на учителя по български език" се предлага модел на понятието, който включва три елемента: езиково-лингвистична компетентност, функционалнопрагматична компетентност и социалноинтегративна компетентност. Изводът, до който се достига, е, че предлаганият конструкт осигурява възможности да се проучва връзката между комуникативната компетентност на преподавателя и резултатите от неговата професионална образователна дейност.

В литературата по проблемите на комуникативната компетентност липсва единство при семантизиране на видовете компетентности, изграждащи модела на комуникативната компетентност. Този парадокс е предизвикал изследователския интерес на ас. д-р Андреана Ефтимова, която в статията си "Към общ модел на комуникативната компетентност в езиковото обучение" предлага резултати от ек-сперимент, осъществен с помощта на т.нар. латентен семантичен анализ. Въз основа на конкретни емпирични данни се прави обощението, че в чуждоезични (предимно на английски език) енциклопедични текстове понятията за социолингвистична и за социокултурна компетентност не притежават достатъчно диференциални признаци, което прави паралелната упо-треба на двата термина теоретично и практически нецелесъобразна.

В статията "Стратегийната компетентност на учениците в обучението по български език" доц. д-р Ваня Кръстанова обосновава връзката между стратегийната компетентност и онтологията на езиковото обучение. Методичката изследва спецификата на стратегийната компетентност като логически конструкт и определя мястото му в системата на комуникативната компетентност на учениците. В изследването се достига до убеждението, че стратегийната компетентност е модел на система от комуникативни стратегии с учебен характер, чрез които се усвояват знания и се формират умения за стратегийно мислене.

Обект на изследване в текста на докт. Станислава Симеонова "Социокултурната компетентност в системата на комуникативноречевата компетентност" е социокултурната компетентност на учениците. Авторката проучва понятието чрез проявленията му в рамките на два контекста - системата на културата и на обществото, от една страна, и системата на образованието, от друга страна. Обосновава се концепция на социокултурната компетентност, схващана като комплекс от личностни характеристики, знания и умения, които в своята съвкупност подпомагат изразяването на собствена позиция като комуникативен акт.

Характеристики на комуникативната компетентност в прагматичен план се интерпретират в текста на ст. ас. Фани Бойкова "Прагматични аспекти на комуникативната компетентност". Подчертава се, че целенасоченото овладяване на комуникативна компетентност е предпоставка обучаваните да постигат резултатно целите си като участници в речевите актове, да изразяват емоционално отношение към възприеманите и създаваните дискурси, да бъдат критични към внушаваните послания.

Гл. ас. Димка Димитрова обосновава възможности за развиване на комуникативната компетентност на учениците чрез изграждане на умения за текстов анализ ("Текстът и неговият анализ"). Методичката разсъждава върху отношенията между понятията текстолингвистичен анализ, текстов анализ, лингвостилистичен анализ и дискурсен анализ, за да открои функциите им на средства за успешно овладяване на познание, адекватно на социокултурните потребности на подрастващите в средната училищна степен.

Част от статиите в първия раздел на сборника представят проблеми на развиването на комуникативната компетентност в 1.-4. клас.

В изследването "За ученическите писмени текстове в началното училище" доц. д.п.н. Маргарита Георгиева насочва вниманието си към начините за усъвършенстване на комуникативната компетентност на учениците чрез изграждане на умения за създаване на писмени текстове. След подробен анализ на учебните про-грами по български език и литература за 1.-4. клас авторката достига до идеята, че за да бъде пълноценен процесът на овладяване на продуктивни речеви умения, необходимо е някои постановки в програмите да бъдат преосмислени - да се редуцират предлаганите текстове, за да се осигури повече време за работа върху основните текстове, обект на изучаване в началния курс - подробен преразказ, съчинение повествование, съчинение описание и т.н.

Тезата, че чрез обучението по български език в началното училище оказването на възпитателни въздействия върху подраст-ващите е процес, който се осъществява паралелно с усъвършенстването на комуникативните им умения, е убедително защитена в статията на доц. д-р Мария Петрова "Езиково обучение и нравствено възпитание на учениците от 1.-4. клас".

Върху проблема за единството на учебния предмет български език и литература в началното училище насочва изследователските си усилия доц. д-р Станка Вълкова в статията "Ролята на вътрешнопредметните връзки за овладяване на комуникативни умения в 1.-4. клас". Авторката обосновава свои идеи за осъществяване на вътрешнопредметна интеграция между езиковото и литературното обучение с цел постигане на по-голяма функционалност на занятията, настоява за експлицитно представяне на вътрешнопредметните връзки в учебната документация.

Интересни наблюдения върху вида и особеностите на използваните в педагогическия процес комуникативни стратегии представя ст. ас. Калина Йочева в статията "Специфика на комуникативните стратегии в зависимост от учебния дискурс в началните класове". Изследователката подхожда към обекта на проучването си от различни гледни точки: психологическа, социолингвистична, прагматична, интерактивна. Наблюдението е направено в различни класове, типологизирани според спецификата на етническия им състав.

Важни проблеми, свързани с развиването на комуникативната компетентност в рамките на чуждоезиково обучение, са представени в няколко от текстовете в първата част на сборника.

За да бъде обучението по чужд език функционално ориентирано, необходимо е учебното съдържание да включва два основни компонента - минимизирана езикова система, която предстои да се овладее, и речеви умения, които предстоят да се формират. Това е основната теза, чиято правота проф. д.п.н. Емилия Гочева убедително доказва в статията "Учебното съдържание в аспекта на комуникативността". Според изследователката пътищата за реализация на тези задачи отразяват равнището на методическата система.

В материала на гл. ас. д-р Антония Радкова "Предкомуникативност, комуникативност и посткомуникативност в езиковото оценяване" се прави анализ на понятието за комуникативност като методологична основа за изграждане на функционална система за проверка и оценка на знанията и уменията по чужд (руски) език. Предпоставка за разсъжденията на авторката стават съществуващите противоречия между стремежа към по-голяма комуникативност в езиковото обучение, от една страна, и структуралисткия характер на съществуващите форми за езиково оценяване, от друга страна.

Две статии са посветени на развиването на междукултурната компетентност чрез чуждоезиковото обучение. За да обоснове своето схващане по проблема, ас. Аглая Маврова ("Проблемът за междукултурната компетентност в съвременния научен дискурс") проучва подробно отношенията между понятията комуникация и диалог, между компетентност и грамотност. Като основни тенденции, които характеризират езиковата и културнообразователната политика на съвременна Европа, д-р Росица Кючукова ("Междукултурната компетентност - най-актуалният фактор за развитието на комуникативната компетентност") представя развиването посредством образователни въздействия на мултилингвизма и на мултикултуризма. Авторката с основание застъпва становището, че междукултурната комуникация е сърцевина на проблема за усвояване на втори език.

В статията "Езиковото образование в многоезичен контекст" доц. д-р Тодор Шопов представя няколко методически модела, които бележат качествени промени в преподаването и ученето на съвременни езици. Това са моделът "прагово равнище", моделът "частична компетенция" и моделът "анализ на междуезиковото разбиране". Ученият не крие предпочитанията си към възможностите за резултатно обучение, постигани чрез средствата на третия модел. Убеден е, че овладяването на съвременни езици е ефективно, когато се развива способността на обучаваните за междуезиково разбиране.

Важно място в първата част на сборника заемат статиите, в които проблемите на комуникативната компетентност се интерпретират от лингвистични изследователски позиции.

В изследването на доц. д.ф.н. Добринка Райнова "Родноезиковите стереотипи - основа на индивидуалната комуникативна компетентност" акцент се поставя върху спецификата на една интересна, но все още слабо проучена езикова универсалия, наречена от авторката "вътрешнолингвистична мотивация". В текста се обосновава необходимостта от конфигуриране на нова лингвистична научна област - мотиватология, - която да изследва вътрешната форма на думите като функция от етнопсихологическата картина на света за даден етнос и език.

Промените в езиковата компетентност на хората са резултат от промени в езиковите норми и в начините на тяхното овладяване - твърди чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка в статията "Динамика на езиковата и комуникативната компетентност". Лингвистката изследва появата на иновации в комуникативната компетентност на широки обществени среди през последното десетилетие, като търси причините както в субективния фактор, така и в конкретиката на обективния социокултурен контекст.

Актуални проблеми на съвременното обучение по български език и на методиката, която теоретично и практически осигурява обучението, са в центъра на размислите, които представя в статията си чл.-кор. проф. д.ф.н. Михаил Виденов ("Методика и на университетските преподавания по български език"). Ученият разсъждава върху идеята, че университетското обучение също се нуждае от своя методика. Той с основание изтъква необходимостта изучаването и обобщаването на преподавателския опит на университетските учени да се осъществява от методиците, защото те са най-подготвени за решаването на такава задача.

В статията на доц. д-р Ангел Ангелов ("Проучване и учене на общороманското и общославянското словно богатство") обект на изследване са два съвременни проекта - ЕВРОКОМРОМ и ЕВРОКОМ-СЛАВ. Това са проекти, които допринасят за интернационализацията на европейските езици, от една страна, и съдействат за опазване на застрашените от изчезване езици в Европа, от друга страна.

За реално осъществяван стилистичен подход в обучението по български език пледира гл. ас. д-р Красимира Чакърова в статията "Стилистиката и езиковото обучение: очакванията на едно четвъртвековие". Причините такъв подход да се обосновава в лингвистични и в методически трудове, но да не намира нужното приложение в конкретната педагогическа практика, авторката открива в липсата на достатъчно експлицитни и категорични изследвания в областта на родната практическа стилистика.

"Езикът - феномен на контакта" е тема на статия от доц. д-р Пенка Илиева-Балтова. Авторката търси отговорите на следните значими за лингвистиката въпроси - какво се случва, когато в дадена общност се употребява повече от един език, как говорещите се справят едновременно с тези езици и как това влияе върху речевото им поведение. В текста са представени резултати от психолингвистично изледване върху речевата практика на билингви, живеещи в България. Резултатите от експеримента имат стойност при определяне на някои психолингвистични и културно-антропологични характеристики, проявяващи се при употребата на езика в речевата комуникация на определени общности.

Към проучване на комуникативната компетентност на личността в условията на диглосия насочва изследователския си интерес доц. д-р Евгения Димитрова. В статията "Методи за изследване на комуникативната компетентност в ситуации на диглосия" се представя инструментариум от тестове, чрез апробацията на които се правят изводи за равнището на социолингвистичната, дискурсната и стратегийната компетентност на жители в гр. Криводол.

Метаезикът на въпросите и отговорите в обучението по български език в началната училищна степен е обект на из-следване в статията на доц. д-р Мариана Стефанова ("Метаезикът на въпросите и отговорите в обучението по български език"). Авторката убедително доказва, че чрез средствата на металингвистиката могат да се улеснят процесите на осмисляне на същността и функциите на сложни и абстракти езиковедски явления.

Първата част на сборника завършва с няколко статии, в които проблеми на комуникативната компетентност се интерпретират от литературнометодически и литературоведски изследователски позиции.

Доц. д.ф.н. Мая Велева разсъждава върху декоративното орнаментиране като изобразителен похват в творчеството на Елин Пелин, за да докаже, че използването на такава наративна техника позволява на писателя да изрази сложни състояния на духа, като над универсалното положи краската на конкретно националната му проява ("Декоративният стил на авторската легенда. "Под манастирската лоза" - Елин Пелин").

В статията "Езиково-стилен анализ на художествен текст - ефективно средство за повишаване на комуникативната компетентност. За идиолектите на Албена и Боряна от едноименните пиеси на Йордан Йовков" доц. д-р Константин Попов анализира ролята на диалога в драматургични произведения на Йордан Йовков и достига до извода, че те могат да се използват като ефективно средство за развиване и усъвършенстване на комуникативната компетентност на подрастващите.

Литературнотеоретични постановки и предложения за функционален методически инструментариум при работа върху басня в часовете по литература са обект на изследване в статията на проф. д.п.н. Румяна Йовева "Баснята в началната училищна степен - начини на употреба". Изследователката обосновава схващането, че общуването на учениците със и чрез баснята по време на литературните занятия осигурява повишаване на комуникативната им компетентност.

Методически анализ на цикъл от уроци за изучаване на баснята в средното училище предлага в статията си "Подобряване на комуникативноречевите умения на петокласниците" Красимира Александрова, главен експерт в МОН. Описани са случаи, в които литературният първоизточник служи за основа на произведения от областта на други изкуства, например живопис, кино. Авторката предлага технологични решения за подобряване на комуникативната компетентност на учениците чрез обучение, поставено на семиотична основа.

Гл. ас. д-р Теменуга Тенева представя схващането си за урока по литература като дискурс, в който си взаимодействат дискурсите на педагогическата, дидактическа-та и литературоведската комуникация ("Полифоничността на образователния дискурс в урока по литература. Стратегии за хармонизирането й в заключителния етап на литературното общуване в 9.-12. клас"). Методичката доказва тезата си за речевата и смисловата полифоничност в урока, предлагайки различни методически стратегии, които са интер-претирани като средства за постигане на стабилност на основните урочни функции.

Първата част на сборника завършва със статията на ст. ас. Евелина Иванова ("Трагедията /в/ "Септември"..."). Концептът за трагедията в изкуството (поемата "Септември" на Гео Милев) и в живота е център в размислите на авторката, която до-стига до прозрението, че прасцената на трагедията е съдбата, защото тя е истинското, дълбокотрагичното прадействие, което е в състояние да унищожи човека.

Втората част на сборника съдържа обосновка на технологични решения, ориентирани към реализация на актуални образователни проекти. В предложените статии се разкриват функционалнопрагматични и социалноинтегративни аспекти на комуникативната компетентност както на учениците, така и на учителите по български език и литература.

Доц. д-р Пенка Гарушева предлага система от дейности за овладяване максимите на вежливостта на езиковите занятия ("Методически идеи за овладяване максимите на вежливостта и сътрудничеството в обучението по български език чрез използване на интерактивни техники"). Целта е чрез прилагането както на т.нар. класически методически похвати, така и на съвременни интерактивни техники да се съдейства за личностно израстване на обучаваните върху основата на съпреживяване и посредством осъществяване на позитивен конструктивен диалог.

Развиването на комуникативната компетентност на учениците чрез комуникативно ориентирания урок по български език е център в разработката на ас. Мая Падешка "Урокът в контекста на комуникативно ориентираното обучение по български език". Изследователката разглежда проявите на комуникативна компетентност на подрастващите в два аспекта - като социално взаимодействие и като междуличностен диалог, за да направи обобщението, че както структурата на урока, така и структурата на комуникативната компетентност са обвързани с динамичните характеристики на личността.

Варианти за методически решения при запознаване на учениците с медийни текстове в 7. клас предлага текстът на докт. Станислава Симеонова и Павел Петров, учител по български език и литература в 104. СОУ в гр. София, "Развиване на комуникативни умения чрез изучаване на публицистичен текст в 7. клас". Подробно са характеризирани функциите на типовете уроци - мотивираща функция, актуализираща функция, усвояване на лингвистични знания за същността на медийните текстове, развиване на умения за възприемане и за разбиране на медийни текстове, развиване на умения за създаване на медийни текстове. Изводът, до който се достига, е, че чрез изучаването на медийни текстове в средното училище се съдейства да се формира гражданска позиция у учениците.

Ас. Бонка Василева насочва вниманието си към възможностите чрез обучението по български език да се изгражда критическо мислене у подрастващите ("Развиване на критичното мислене - фактор за формиране на комуникативна компетентност у учениците"). Авторката подчертава зависимостта между изследвания процес и процесите на личностно развитие на учениците. Очакваните резултати са свързани с необходимостта обучаваните да се възпитават в дух на непримирост към езиковата немара и в дух на критично отношение към езиковите употреби в речевата практика.

Равнището на пунктуационните умения на учениците и начините и средствата за неговото повишаване са обект на изследване в статията на ст. ас. Станка Костадинова "Пунктуационната грамотност и резултатното общуване". Методичката застъпва становището, че чрез усъвършенстване на способностите за писмено общуване се постига по-високо равнище на комуникативна компетентност на учениците.

Гл. ас. д-р Ганка Янкова представя похвати за развиване на комуникативната компетентност на подрастващите чрез изучаване на информация за лингвистичната същност и за функциите на местоименията в българския език ("Комуникативни стратегии за изучаване на местоименията").

В статията на доц. д-р Левчо Георгиев "Упражнения за развитие на комуникативната компетентност на учениците от 1.-4. клас" се характеризират същността и функциите на методически средства за развиване на комуникативни умения в началното училище чрез техники за осъществяване на продуктивни дейности. Използват се възможностите на разнообразни речеви ситуации за усъвършенстване на живото слово, за доближаване на работата с езика до потребностите на малкия ученик.

Система от проблемно базирани задачи за развиване на езиковата компетентност на учениците е моделирана в текста на д-р Петър Петров "Развитие на езиковата компетентност чрез проблемно базирани задачи в обучението по български език". Авторът обосновава функционалността на системата, като разкрива нейните основни характеристики: чрез нея се провокира познавателният интерес на учениците; посредством елементите на системата учениците сами осмислят научната информация.

Ролята на имената в словесната комуникация - антропоними, топоними, ойконими и др. - изследва доц. д-р Белчо Кръстев в статията "Функциите на имената за повишаване на културата при словесното общуване". Съвременното обучение по български език изисква все по-усилено езикът да се изучава в съответствие с антропокултурната и етнокултурната парадигма. Знанията, които учениците получават за имената в българския език, са предпоставка за реализация на мултикултурен модел на общуване; модел, чрез който се спомага за постигане на национален културен идентитет в условията на разрастваща се глобализация, твърди авторът на статията.

Доц. д.п.н. Христо Кючуков анализира уменията за писмен подробен преразказ на ученици от ромски етнически произход ("Анализ на преразкази на ученици билингви (4.-8. клас)"). Ученият прави следните значими от методическа гледна точка изводи: при ученици роми в 8. клас се констатира високо равнище на комуникативна компетентност, което е основание да се твърди, че при тях е налице репродуктивен билингвизъм; при ученици роми в 4. клас равнището на комуникативна компетентност се определя като ниско и средно, т.е. такива ученици се намират в състояние на рецептивен билингвизъм.

Статията на доц. д-р Димитър Веселинов "Възрожденският лингводидактичен дискурс, реконструиран през призмата на урока по френски език" е свидетелство за плодотворни научни интереси в една неособено популярна в днешно време, но изключително интересна научна област - история на методическите изследвания. Чрез средствата на реконструкцията ученият представя етапите на изграждане на възрожденския образователен дискурс по френски език в българското училище. По този начин успява да очертае един от пътищата за утвърждаване на българската културна идентичност и национално самосъзнание в средата на 19. век.

Сборникът завършва със статия ("Комуникация - интеграция"), в която се представят характеристиките на учебник по холандски език, предназначен за чужденци и преработен като самоучител за български граждани. Авторката Радка Димова запознава читателите със структурата на учебника и с особеностите му на инструмент за бързо и резултатно овладяване на езика като средство за постигане на успешна комуникация и интеграция на чужденци в холандска езикова среда.

"Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс" е книга, създадена по конкретен тържествен повод - юбилейната годишнина на проф. Кирил Димчев. Без съмнение обаче с появата си сборникът ще отговори на обществено значими научни и образователни потребности - на необходимостта да се инициира диалог по проблеми, свързани с феномена комуникативна компетентност, на възможността да се създаде гравитационен център, около който да се инкорпорират текстове, интерпретиращи комуникативната компетентност от различни изследователски гледни точки, с инструментариума на разнообразни методологии, от позициите на теоретици и практици.

Убеден съм, че сборникът ще предизвика интереса на педагози, методици, лингвисти, литературоведи, учители, студенти и на всички, които се интересуват от въпросите на общуването в съвременния свят.

© Ангел Петров
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 1
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 1.