Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ "ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК" И
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
1

Ангел Петров

web

1. На въпроса "Какво стои в основата на компетентностите, които личността трябва да притежава, за да живее пълноценно в едно успешно функциониращо общество?" съвременната социална наука дава следния отговор. Фундаментът на компетентностите се изгражда от способностите на индивида успешно:

• да използва разнообразни средства за ефективно взаимодействие със заобикалящата го действителност;

• да общува в различни социокултурни сфери на дейност;

• да поема отговорност за собствените си (речеви и/или неречеви) действия, които осъществява в конкретни ситуации на комуникация.

Общата рамка на компетентностите се конструира в зависимост от нуждите на индивида да мисли и да действа рефлексивно. Това означава, че когато разрешава проблем, той не само трябва да умее да прилага общоприети подходи, методи и техники за справяне със ситуацията, но и да е способен да се развива в хода на дейността, да се учи от опита (свой и чужд), да разсъждава и да постъпва критически2.

Компетентностите, намиращи място в очертаната рамка, са наречени ключови, защото са предпоставка хората да се справят успешно с предизвикателствата на съвременния свят, като постигат адекватност между лични способности и свои социални цели, от една страна, и между социалните си цели и целите на обществото, от друга страна.

Като ключови се определят следните видове компетентности:

• Общуване на роден език

• Общуване на чужд език

• Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите

• Дигитални компетентности

• Компетентности, свързани със самостоятелно учене и със събиране на информация

• Социални и граждански компетентности

• Инициативност и предприемачество

• Културни компетентности - изразяване на идеи, творчески изяви, емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез изкуствата - литература, музика, живопис и др.3

Овладяването на осемте ключови компетентности е приоритетна задача на средното училище, което е призвано да подготвя българите като бъдещи граждани на обединена Европа.

Чрез реализацията на информативните и на конструктивните си функции4 обучението по български език (5.-12. клас) съдейства за усъвършенстване на първата компетентност - "Общуване на роден език", а посредством своите социални, метакогнитивни и пр. функции създава предпоставки за развиване и на другите компетентности (преди всичко на: "Общуване на чужд език"; "Компетентности, свързани със самостоятелно учене и със събиране на информация"; "Социални и граждански компетентности"; "Културни компетентности").

В изложението, което следва, се характеризират както отделни постижения, така и някои трудности, проявяващи се в хода на процесите на овладяване на ключовата компетентност "Общуване на роден (български) език".

2. Актуалният социален контекст, който се характеризира чрез явления като евроинтеграция и глобализация в световен мащаб, поставя специфични изисквания към образователния дискурс в днешните индустриални демократични общества.

Образователната институция се схваща като средство за развиване на цялостния потенциал на личността. В рамките на такава концепция за водеща цел на средното училище се приема всеобхватното израстване на индивида, а не преносът на познание от "архивите" на човешката памет към съзнанието на конкретните обучавани лица (както е в наследените от древността класически образователни парадигми). Затова овладяваните чрез съвременното образование знания, умения и отношения са функция не само на културни традиции, а преди всичко на конкретни социални потребности на подрастващите5.

Развиването на ключовата компетентност Общуване на роден (български) език от младите хора е резултат от действието на много фактори, но първостепенно условие за успешното изграждане на учениците като компетентни комуникатори продължава да бъде училището и в частност обучението по български език. Известният психолингвист и когнитивист Стивън Пинкър остроумно отбелязва, че "човешката комуникация не е просто трансфер на информация като при два факсапарата, свързани с жица, а последователност от сменящи се реакции на социални животни, които хитруват, кроят свои планове и разгадават чуждите" (Пинкър 2007: 270). Една от важните задачи на езиковите занятия в средната училищна степен е подрастващите да се подготвят ефективно да разбират социалните реакции на другите и сами да бъдат разбирани. Затова в училище се създават условия за планомерно и целенасочено овладяване на знания за езика, на комуникативни умения и на изразявани чрез речта отношения към действителността. Посочените знания, умения и отношения служат на подрастващите:

• свободно (в устна и в писмена форма) да споделят свои мисли и чувства;

• да формулират и аргументирано да защитават мнения по възникнали проблеми6;

• да участват комуникативно целесъобразно в различни разновидности на социалната среда - образование, професионални занимания, култура, сфера на неформалните взаимоотношения и т.н.

2.1. За резултатното протичане на процеса овладяване на знания за езика чрез обучението по български език важна роля играе осмислянето на взаимовръзката между понятията владеене на родния език и развиване на когнитивните способности на подрастващите. Измежду по-важните инструменти за натрупване на познание за езиковата система, от една страна, и за нейното функциониране, от друга страна, се открояват следните:

• да се осигурява богат лексикален запас и да се осмислят механизмите (езикови и прагматични), чрез които езикът се употребява в речта;

• да се познава многообразието от възможности за езиково изразяване чрез различни (устни и писмени) дискурсни типове, стилове и регистри;

• да се овладяват знания за определен минимум от лингвистична терминология и за алгоритми на различни видове учебен лингвистичен анализ и т.н.

Като положителна тенденция може да се отбележи фактът, че в съвременното обучение по български език се създават благоприятни условия овладяването на знания за родния език все повече да се осъществява в рамките на процес, при който учениците усъвършенстват изпълнението на конкретни комуникативни дейности. Вниманието на подрастващите се насочва към осмисляне на сведения за езиковите единици, които придобиват значимост единствено във/чрез общуването. Основно понятие, с чиито признаци обучаваните лица поетапно се запознават през целия курс на обучение (5.-12. клас), е понятието за текст (дискурс). Стимулира се възприемането на информация за различни дискурсни техники (разказване, описване, разсъждаване)7, свързани с подобряване възможностите на младите хора ефективно да интерпретират и да създават разнообразни речеви съобщения, съобразени с условията на различни актуални комуникативни ситуации.

За съжаление, в много случаи на учебната практика овладяването на езикови знания се приема от преподавателите за единствена образователна цел. Всеизвестен е фактът, че изучаването на езика като семиотична система има за предназначение да се определят "границите" на нормативността. Това е предпоставка:

• да се възприемат сведения само за общи, непроменливи характеристики на езиковите знакове;

• да се разбират и да се съставят само правилни от гледна точка на книжовния езиков стандарт изрази;

• да се анализират езикови особености, които са независими от контекста, защото са изолирани от процесите на актуалната употреба.

Получаваните крайни образователни резултати са незадоволителни. Добрата лингвистична осведоменост не е достатъчно условие подрастващите да усъвършенстват своите комуникативни умения - на рецептивно и особено на продуктивно равнище.

2.2. Основните белези на процеса развиване на комуникативни умения на езиковите занятия произтичат от необходимостта да се подобряват способностите на учениците да използват езика резултатно за целите на учебната и на извънучебната комуникация.

В хода на педагогическия процес акцент се поставя върху овладяване на водещите езикови функции (идеационна, текстова, интерперсонална8), върху усъвършенстване на възможностите за подходяща употреба на езика в текста (дискурса). Създават се условия за прилагане на педагогически средства (преди всичко на т.нар. комуникативни упражнения), чрез които:

• се осмисля прагматичната стойност на вариативни, променливи характеристики на езиковите употреби;

• се развива усет за оптимален избор на езикови форми, които са подходящи за конкретни контекстови условия;

• се отработват способности за реализиране на онези езикови функции, които в най-голяма степен отговарят на определени комуникативни интенции.

Организацията и осъществяването на процеса овладяване на комуникативни умения води до някои съществени положителни резултати. Мотивация за учене в рамките на обучението все по-често се създава чрез убеждаването, че родният език е инструмент както за разширяване на знанията за човека, природата и обществото, така и за обогатяване на собствения (на ученика) опит. Внушава се идеята, че посредством реализация на уменията да се възприемат и да се създават комуникативно пълноценни изказвания младият човек се проявява като ефективен интерлокутор, а това подпомага неговото социално израстване9.

На езиковите занятия се решават комуникативни задачи, чието изпълнение поставя подрастващите пред необходимостта да възприемат фрагменти от действителността, като интерпретират техни проявления от различни гледни точки - лингвистична, психологическа, културологична и пр. От учениците се изисква да анализират собственото си поведение (речево и неречево) като основа за обогатяване на репертоара от средства за неговото рационално управляване. Крайният ефект от прилаганите педагогически действия е отчетливо проявяващата се тенденция постепенно да се повишава равнището на комуникативна компетентност на обучаваните лица.

Трудности в работата по овладяване на комуникативни умения от учениците създават съществуващи несъвършенства на актуалния учебен процес по български език, между които по-важни са следните:

• често се подценява работата, свързана с осмисляне на езиковите маркери, отразяващи спецификата на социалните взаимоотношения между хората (например умението да се използват различни езикови регистри - строго официален, официален, неутрален, неофициален, приятелски, интимен; умението да се разпознават признаците на конкретен социален статус, професионална група, преобладаваща диалектна среда; умението да се прави адекватен на комуникативната ситуация избор на етикетни формули и др.);

• в работата на много учители липсва система за развиване на уменията на учениците да изграждат и да "управляват" дискурсите, като отчитат спецификата на различни техни признаци, например: информативност и логическа структурираност; адекватност спрямо особеностите на социалния контекст; функционалност; жанрова определеност; свързаност на кохезивно и на кохерентно равнище; нормативно правилна и уместна езикова оформеност и др.;

• в периферията на преподавателския интерес остават много от проблемите на устното диалогично общуване и т.н.

Операционализирането на основни понятия от науките за езика и за образованието (като например комуникативна компетентност, речево поведение, дискурсни техники и др.) е предпоставка да се конструира концептивният апарат на съвременното обучение по български език. Независимо от факта, че това е условие в съдържателен план обучението да се обогатява с елементи от понятийните системи на глобалните комуникативни феномени общуване, текст, дискурс и др., резултатите от развиването на комуникативните умения на учениците по време на езиковите занятия са силно ограничени. Една от причините е приетият в учебните програми по български език10 водещ принцип на подбор и йерархизация на научната информация, който изисква фокусиране на вниманието върху овладяване на езиковите единици от различни равнища. Вследствие на това учебните програми предлагат минимизирани варианти на класическите лингвистични парадигми - фонетична, лексикална, синтактична, морфологична.

Не е решен проблемът за количественото съотношение между лингвистичната и комуникативната информационна съставка на програмите. Получава се парадокс. От една страна, се заявява, че водещи са прагматичните образователни цели на обучението по български език и тяхното реализиране е приоритетно за езиковото образование. От друга страна обаче, лингвистичната информация е доминираща на всички равнища от системата на обучението, а проблемите на комуникацията продължават да "обитават" неговата периферия.

2.3. Умения за изразяване чрез речта на отношения към действителността (социални нагласи, атитюди) се изграждат у подрастващите, когато в училище се запознават със системата от ценности, пазени и развивани чрез родния език. Това са ценности, които в конкретния социокултурен контекст регулират както взаимоотношенията на хората помежду им, така и тяхното отношение към съществуващите институции, общности, етноси, религии и т.н. Общоприета истина е, че ценностната система на личността е резултат от взаимопроникване между ценностите на обществото и ценностите на конкретния човек. Тази дифузия, проявяваща се най-силно по време на социализацията на личността, е процес, който силно се влияе от целенасочени образователни и възпитателни въздействия.

Запознаването със социалните ценности и превръщането им в елемент от личностната ценностна система на ученика се осъществява успешно в рамките на съвременното обучение по български език. По време на уроците подрастващите се учат да прилагат към фрагменти от заобикалящата ги речева среда алгоритмите на текстолингвистичния и на дискурсния анализ11. Така се създават предпоставки за развиване на критическото мислене12 на младите хора и се мотивира тяхната предразположеност за участие в дебати. Като интерлокутори в хода на конструктивен диалог подрастващите не приемат истината и познанието за обективно съществуващи феномени, а ги конструират субективно в съзнанието си на базата на свой предишен опит, посредством използване на предварително овладени стратегии за адекватно отразяване на действителността и за метакогнитивно обработване на информацията (Милков 2006: 34).

В резултат от приложените педагогически въздействия се постига една от целите на образователната интеракция - обучаваните успешно вникват в същността на реални факти и закономерности и успяват да разберат и да оценят света около себе си като условие реалистично да определят своето място в него. Следователно изграждането на ценностна система у подрастващите се осъществява вследствие от приемане на общностните ценности чрез "съпреживяването" им. По този начин учениците се убеждават в тяхната значимост и се приобщават към тях по собствено желание, а не чрез манипулация, принуда и т.н.

Проблемите, които съпътстват представените процеси, се коренят в ограничеността на някои схващания за същността на възпитателните функции на обучението по български език. Например фаворизира се значимостта на работата с текстове (предимно поезия и художествена проза), които имат патриотична тематика, а се подценява овладяването на познание за:

• обществото като цялост и за културата и традициите на отделните общности (етнически, религиозни, професионални и др.);

• видовете междуличностни отношения, които са функция на социалната структура и на връзките между отделните обществени групи (между поколенията, между половете, между личността и държавните институции и т.н.);

• ценностите, убежденията и нагласите на хората във връзка с фактори като имуществено състояние, социална сигурност, национална идентичност, изкуства, религии и пр.13.

3. Може да се обобщи, че резултатите от овладяването на ключовата компетентност "Общуване на роден (български) език" се проявяват чрез цялостното социално израстване на обучаваните лица (вкл. чрез степента на осъзнаване на собствената им идентичност) като следствие от обогатяване на езиковия, на комуникативния и на общокултурния им опит. Очевидно е, че съществува пряка функционална зависимост между по-стигнатото равнище на тази първа (несъмнено най-важна!) ключова компетентност и възможностите за развиване на другите компетентности. Ефективността на процесите по тяхното овладяване в българското средно училище до голяма степен произтича от успешността на обучението по български език.

Направеният извод трябва да даде творчески импулси на всички, които имат институционални ангажименти към езиковото образование, да търсят адекватни средства (както от научнотеоретично, така и от практикоприложно естество) за разрешаване на съществуващите проблеми.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен като доклад на кръгла маса на тема "Отклонението като норма", посветена на 70-годишнината на проф. д.п.н. Румяна Йовева. [обратно]

2. Вж. The Definition and Selection of Key Competencies, р. 4. <http://www.deseco.admin.ch> (29.05.2009). [обратно]

3. Вж. Key competences for lifelong learning. European Reference Framework <http://ec.europa.eu/education/policies/2010/et_2010_en.html> (29.05.2009). [обратно]

4. Проблемът за функциите на обучението по български език е изследван в труда на К. Димчев "Обучението по български език като система" (Димчев 1998: 99-100). [обратно]

5. Вж. у Даунс (1999: 15-16). [обратно]

6. Представяне на стратегии за създаване на ученически аргументативен дискурс вж. у Падешка (2008: 30-39). [обратно]

7. За понятията дискурс и дискурсна техника вж. у Петров (2002). [обратно]

8. Видовете езикови функции са подробно представени у Халидей (1973: 37-42). [обратно]

9. По време на националното състезание по ключовата компетентност "Общуване на роден език", което се проведе на 26 февруари 2008 г. в Пленарната зала на Народното събрание, ученици от страната демонстрираха равнището на комуникативната си компетентност, като със свои устни публични изказвания участваха в дискусия по следните теми: Езикът - извор на недоразумения; Дълбокият смисъл е в неизказаните думи; Цената на успеха; Съмненията раждат истината. [обратно]

10. Вж. Учебни програми (2003) и Учебни програми (2004). [обратно]

11. За стъпките на алгоритъма за дискурсен анализ вж. у Петров (2000: 62-71). [обратно]

12. Срв. "Критическото мислене е конструктивна интелектуална дейност, която предполага осмисляне на информацията, преработването Ј в съответствие с определена гледна точка, определяне на най-ценното в нея и използването Ј за постигане на конкретни цели. Критическото мислене е сложен процес, започващ с възприемане на информацията и завършващ с вземане на решение" (Соосаар, Замковая 2004: 5). [обратно]

13. Вж. списъка на т.нар. социокултурни знания в Рамка (2006: 128-129). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Даунс 1999: Даунс, Т. Промяна на учебния план в България. Наръчник. Теория и практика. София.

Димчев 1998: Димчев, К. Обучението по български език като система. София.

Милков 2006: Милков, Л. Конструктивизмът като образователна идея. - Педагогика, бр. 1.

Падешка 2008: Падешка, М. Към проблема за резултатността на ученическия аргументативен дискурс. - Български език и литература, 2.

Петров 2000: Петров, А. Дискурсният анализ в обучението по български език (5.-8. клас). София.

Петров 2002: Петров, А. Овладяване на дискурсни техники чрез обучението по български език. София.

Пинкър 2007: Пинкър, Ст. Езиковият инстинкт. Изток-Запад. София.

Рамка 2006: Обща европейска езикова рамка. Учене, преподаване, оценяване. Варна.

Соосаар, Замковая 2004: Соосаар, Н., Н. Замковая. Интерактивные методы преподавания. Санкт-Петербург.

Учебни програми 2003: Учебни програми I част за задължителна и профилирана подготовка в IX, X, XI и XII клас. Културнообразователна област: Български език и литература. МОН.

Учебни програми 2004: Учебни програми I част за задължителна и профилирана подготовка в V, VI, VII и VIII клас. Културнообразователна област: Български език и литература. МОН.

Халидей 1973: Halliday, М.А.К. Explorations in the Functions of Language. Edward Arnold.

DeSeCo Definition and Selection of Competencies: Theoretical and Conceptual Foundations <http://www.deseco.admin.ch> (29.05.2009).

Education and Training 2010 <http://ec.europa.eu/education/policies/2010/et_2010_en.html> (29.05.2009).

 

 

© Ангел Петров
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 2
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2009, № 8 (117)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 2.