Новото издание на книгата „Обучението по български език като система" от проф. Кирил Димчев отговаря на осъзнати обществени потребности. То е предназначено както за студенти филолози - бъдещи учители, така и за учители, които желаят да повишават своята квалификация. Книгата ще бъде полезна и за всички, които се интересуват от проблемите на езиковата култура и които съзнават, че училището и в частност обучението по български език (ОБЕ) е фактор за подобряване на уменията за речево общуване, а по този начин и за социалната реализация на учениците.

Изданието е допълнено с постановки от теорията за дискурса и дискурсния анализ. Доразвити са идеите на автора за същността на дидактическите тестове и за функциите им в ОБЕ. Библиографията е разширена със заглавия на нови публикации по разглежданите въпроси.

В труда са изложени възгледите на К. Димчев за същността и функциите на съвременното езиково обучение, за това, как трябва да се изучава родният език, за да се превърне той в двигател на всестранното развитие на подрастващите. За автора проблемът как се изучава и как трябва да се изучава родният език е проблем с научни, общокултурни и патриотични измерения. Изследването на ОБЕ придобива дълбок социален смисъл и заема съществено място в българистичната проблематика.

Замислен като монография, по същество трудът представлява цялостна методика на ОБЕ и по точната оценка на ст.н.с. д-р Т. Владимирова е „явление в българската лингвометодическа литература". Широк е кръгът от въпроси, интерпретирани компетентно в разглеждания труд. За пръв път се решават научни задачи, свързани с методологичното равнище на теорията на езиковото обучение. Изяснява се спецификата на ОБЕ като вид речево общуване и като педагогическа система и се набляга на неговите наддисциплинни функции в средното училище. По блестящ начин се характеризира специфично методическата гледна точка при анализа на езиковите факти и се предлагат конкретни решения, обогатяващи учебната практика. Преодо-лени са съществуващите в предишни трудове по методика рецептурност и еклектизъм. Наред с нормативните (конструктивно-технически) функции на методиката на обучението по български език (МОБЕ) в труда се проявяват и нейните научнотеоретични функции (описателни, обяснителни, прогностични). Изчерпателно е представена зависимостта между емпиричните и теоретичните знания за функционирането на ОБЕ като система в рамките на трите елемента на цикъла: практика - теоретично осмисляне -практика. Традиционните решения, ограничаващи се до „инструкции" и „препоръки" за спазване на единствено правилни начини на преподаване, до описание на опит, еднакво успешен и приложим от всички учители и при всякакви условия, отстъпват място на описание и обосновка на система от варианти в методическите решения. Мотивираната с вещина и професионализъм необходимост от замяна на прескриптивния с дескриптивния подход предлага неподозирано богати възможности за подобряване на професионалната компетентност на учителя.

Заслуга на К. Димчев е, че за пръв път у нас създава методическа теория, в която възгледите за спецификата на предмета на МОБЕ и за отликите му от предмета на лингвистиката заемат централно място. Осъзнаването на факта, че педагогическото взаимодействие на занятията по роден език не може да се сведе поотделно до социологичната, лингвистичната, психологичната и пр. феноменология става подтик да се търси нова парадигма - и като теория, и като модел за решаване на изследователски задачи. "Как да се управлява оптимално подобряването на езиковата подготовка - този проблем от периферен за другите науки се обособява в предметна област на МОБЕ" (с. 78).

Авторът предлага нова изследователска парадигма, съобразена с функционалните особености на ОБЕ. Доказателство за нейната продуктивност са резултатите от анализа на функционално-генетичните, дейностните и морфологичните характеристики на системата (с. 81-190), от детайлното проучване на съвременното състояние на ОБЕ (с. 191-236), от изследването на тенденциите в еволюцията му (с. 237-246). Прогностичното мислене на учения го води до извода, че „най-пагубно за бъдещото развитие на разглежданата система би било тя да бъде „затворена" в себе си, в рамките на изучаването на езика за самия език. Поставянето на езиковите занятия на общосемиотична основа разширява познавателните интереси на младата личност и й осигурява инструмент за адекватно възприемане и анализ на езикови съобщения, за обогатяване с идеите, заложени в тях, включително и за усъвършенстване на уменията да се възприемат „съобщенията" на различните видове изкуства" (с. 239-240).

Идеите на автора за същността и функциите на ОБЕ, както и използваният оригинален модел за анализ са принос не само за МОБЕ, но и за съвременното наукознание. Изложените схващания имат стойност за разкриване на закономерностите в развитието и на други гранични науки като психолингвистика, социолингвистика, текстолингвистика и пр. Убедителни са разсъжденията на теоретика за факторите, влияещи върху установяването на предметната област на тези дисциплини. Оценява се зависимостта от извъннаучни фактори - например осъзнаването на обществените потребности. Но определяща е според автора степента на проученост на изследователските процедури, за да се отдели предметът на познанието от предмета на практическото действие. „В случая е важно да се осъзнае, че една нова дисциплина започва да функционира не само и не толкова на основата на разликите между проучваните обекти, но и на основата на разликите между системите на теоретично осмисляне на тези обекти. Ролята на тези системи нараства при проучване на сложни цялости като ОБЕ" (с. 79).

Създаденият от автора модел на ОБЕ е апробиран с помощта на съвременни изследователски процедури. С експертни оценки се определя съдържанието на понятието езикова подготовка, като данните се обработват чрез клъстърен анализ. С помощта на контент-анализ се правят изводи за информационната натовареност на учебници по български език за средното училище, чрез анкети с учители и ученици се представя мнението на участниците в педагогическото взаимодействие за съвременното състояние на ОБЕ. От една страна, се представя точно и обективно съвременното състояние на ОБЕ, а от друга страна, този инструментариум може да бъде успешно използван от всеки учител за анализ и оценяване на резултатите от ОБЕ с помощта на обективни и надеждни процедури. Така преподавателят от непосредствен участник в учебната комуникация се издига до равнището на неин изследовател; подготвя се да прави „открития" във всекидневната си дейност, като моделира различни варианти на уроци в зависимост от равнището на езиковата подготовка на своите ученици, на техните потребности и интереси.

Ориентир за ролята на учителя в условията на изграждащото се у нас гражданско общество са постановките на К. Димчев за възможностите на съвременното ОБЕ за формиране на ценностна система у подрастващите. Според автора тази система е „противоречиво единство между ценностите, за които съответната епоха ратува, и общочовешките идеали, утвърдени в историята на духовната култура; между националната традиция и съвременния свят... Особен смисъл днес придобиват изначалните човешки добродетели, проповядвани още от християнството в зората на човешката цивилизация, тъй като разкриват значението на духовното начало в живота" (с. 159). Опитният методик предлага различни решения, съдействащи за многомерното формиране на личността с ярко изявена индивидуалност. Разчита се както на лингвистичния анализ на езиковите знакове, така и на възприемането, създаването и интерпретацията на текстове, които запознават учениците с нравствени, културни, естетически, социални и други проблеми. Подчертава се важността не само на възгледи и убеждения за света, но и на обусловената от тези възгледи жизнена позиция на личността - в сферата на познанието, на емоционалното отношение и особено в сферата на практическите действия.

Луксозното полиграфическо оформление на ИК „СИЕЛА" - член на Wolters Kluwer Group - е придружено с резюме на съдържанието на книгата на английски език, което се разпространява от всички издателства и научни центрове на Wolters Kluwer. Създава се възможност световната научна общественост да бъде запозната с българските приноси в областта на методиката на родноезиковото обучение.

В рамките на една рецензия не може да се представи в пълнота богатството от идеи в разглежданата книга. Но от казаното дотук се налага изводът, че трудът „Обучението по български език като система" притежава черти на мащабно изследване с научнотеоретична .и практикоприложна стойност. Изпълнените с евристичен заряд постановки представят неговия автор като. водещ специалист в теорията на езиковото обучение.