Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОСОВО

Александра Вал

web

        СКОПИЕ-ПРИЩИНА, 20 август 2000 г.

        Суша.
        На границата /Македония - Косово/ деца между 6-10 годишна възраст с отчаяние предлагат стекове цигари и кока-кола.
        Преминаваме бързо граничния пункт, само проверяват колата, без печати, паспортът ми е празен. И македонските митничари, и служителите на КФОР като че ли предпочитат да не задават въпроси. Това улеснява всички и сякаш потвърждава предупреждението, дадено ни от таксиметровите шофьори край Гюешево - в Косово няма закони.
        Тръгваме.
        Коли на КФОР минават покрай нас на всеки пет или десет минути. Пътят се контролира непрекъснато.
        До Прищина има няколко чек-пойнта на КФОР. Впечатлена съм от войниците. Спокойни, усмихнати очи, в очите не може да се влезе, добре обучени очи, последен модел очи. Войници с безупречни тела, фотомодели с оръжия.
        Движението е натоварено. Най-много са военните коли на КФОР. Поразителен е контрастът между примитивната техника на албанското население, предимно трактори и каруци, и мощните съоражения на Обединението.
        По пътя към Прищина насочващите знаци са само на латиница, сръбските кирилски букви старателно са зачеркнати навсякъде.
        Базите на НАТО са разположени и от двете страни на пътя - ако първата база е отдясно, втората е отляво и т.н. Военни бази на Гърция, Швеция, Франция, Италия, ОАЕ, САЩ. С различна големина, в зависимост от предназначението.
        Въздушното пространство също се контролира, през час засичам въртящата се тревожност на  хеликоптера.
        Пред всеки манастир има охрана на КФОР. Селата, покрай които минаваме, са полуразрушени и изглеждат напълно пусти. Но това е привидно. /По-късно, следобяд, когато влизаме в едно село на няколко километра от Прищина, виждам, че и оцелелите, и полуразрушените къщи, са обитавани. Хората изглеждат физически слаби и напълно обезверени. Дворовете са запуснати. По-често срещаме войници, отколкото местни жители./
        Задължително на всеки мост има чек-пойнт на КФОР. Някои от мостовете са били напълно разрушени. По-малките, но важни мостове са заменени с готови "мостове-полуфабрикати".
        Пътят непрекъснато се ремонтира и  едновременно с това - руши. На няколко пъти виждам танкове, чиято скорост надвишава 60 км/ч.
 

        ПРИЩИНА

        Веднага съм изненадана - всяка тераса, къща или каквато и да е сграда има сателит. Това ме учудва и с факта, че по този начин Прищина  изглежда  красива. Никога не съм виждала по-жаден за информация град.
        Почти всички магазини в неделя са затворени. Работят кафета и заведения за хранене. По улиците рядко можеш да срещнеш жена. Мъже и деца? Мъжете ме гледат недоумяващо, а някои и "обядващо".
        Нормален неделен ден.
        От бомбардировките са разрушени предимно сгради с важно обществено значение. Най-силно съм впечатлена от "огромния стадион" в центъра на Прищина. Слагам кавичките, за да си помогна - в момента той наподобява черно Спилбърг чудовище.
        Зад "стадиона" е пазарът за хранителни продукти. Всички храни са внос, поради което повечето от стоките се продават директно от камионите. Колбасите и месните изделия са изложени направо на сергиите, над 35 градусова горещина, мухи и гарвани. Без да придавам излишна зловещност на разказа си, но гарваните в Прищина и околностите са много и подсказват едно - изобилие на мърша.
        Пазарите не са оживени и рядко срещам купувачи.
        Цигари, цигари, цигари. На една от прищенските улици се продават само цигари.
        Албанците изхвърлят боклука направо на улиците. Където има кофи за смет, те са препълнени.
        Влизам в единствената интернет зала в центъра на Прищина. Навсякъде говоря английски, момичето-администратор ме поздравява и пита откъде съм. Тя е много учтива и аз решавам да призная, че съм от България. Допускам грешка, тя вече настойчиво избягва погледа ми.
        До интернет залата е и залата, която изпълнява функциите на Поща. Искам да се обадя до Скопие. Обясняват ми, че първо трябва да набера кода на Германия и след това желания номер. Косово няма собствен телефонен код, връзката е сателитна и международните разговори се провеждат с помощта на немски телекомуникационен пост.

        Следвоенен град. Правителството, телевизията и полицията са обградени с дълги редици нови коли на КФОР. Излишно е да коментирам, в тези сгради и около тях всичко е като във функциониращия наблизо McDonald's - добре изчислен сандвич.
        По витрините на основните магазини в центъра на Прищина са изложени множество ...булченски рокли. Огромно разнообразие от булченски рокли - жълти, бели, червени, сини, розови. Тези магазини пулсират с една мисъл - женитба. Роклите ме шокират не само като поредния контраст, но и с екстравагантността на изработката си.

        Това е Прищина в неделя - малки дюкянчета за хранене, два пазара, няколко мюзик шопа, магазините с булченските рокли и басейн-езеро в края на града. Всичко е привидно спокойно. Написвам "привидно", защото нямам "правителствена" информация за спокойното спокойно, но в очите на изтегналите се по дюкяните албанци усещам свръхнапрежение.
 

        ПРИЩИНА  - КОСОВСКА МИТРОВИЦА  - СРЪБСКА МИТРОВИЦА

        След около петчасов престой в Прищина тръгваме за Косовска Митровица.
        Пътят става все по-лош и по-лош. Отделни отчастъци нямат асфалтова настилка. Табелите изчезват напълно.
        И... идва обяснението на булченските витрини. Срещаме над 10 автомобилни процесии на сватби! Сватбените процесии са от около 15-20 коли. В първата кола задължително има само мъже и един от тях държи високо над колата косовското знаме. В някоя от последващите коли е булката, а в края на поредицата, четири или пет красиви момичета с дълги черни коси, излезли до кръста от колите, сякаш поздравяват всички: нас, сънародниците си, КФОР.
        Оставам с впечатлението, че това огромно множество от прелитащи сватби, този ритуал, освен че е  официално потвърждение за съществуването на  новата брачна двойка, е и като че ли единственият възможен начин, чрез който албанското население може официално да  потвърди и защити съществуването на Косово, на своята народност. В такъв смисъл тези сватби представят нещо като "летящото сватбено правителство" на Косово.
        Митровица е разделена на две - Косовска Митровица и Сръбска Митровица. Градът не е голям, но съм с впечатлението, че всеки момент може да се "взриви". Първо влизаме в Косовска Митровица. Чек-пойнтовете тук са на всеки 500 метра. Последният пост преди границата със Сръбска Митровица ни задължава да махнем женевския номер на колата. Границата представлява мост. Минаваме "границата" и сме в Сърбия.
        Привечер е, улиците на Сръбска Митровица са оживени. Повечето коли също нямат номера и за щастие нашето старо BMW е често срещана марка. Кафенетата и тук са пълни, но по тротоарите се движат както мъже, така и жени. Същото прикрито свръхнапрежение. Лицевата характерология на сърбите коренно се различава от тази на косовските жители. Учудващо е как вследствие на етническа непоносимост ? това градче се разделя на два воюващи квартала и днес, подялбата на кварталите, определя и границата между две държави.
        Стигаме почти края на града и е невъзможно да продължим... - точно срещу нас, по средата на шосето е спрял сръбски танк с около шестима войници. Войниците говорят оживено, започват да ни наблюдават. Бавно намаляваме и спираме. Слизаме от колата и произволно си правим "снимки за спомен". Не знам доколко сръбските войници разбират, че позираме, но след около пет минути танкът тръгва към нас ...и ни подминава. Машината бръмчи с добре познатия шум на руски трактор.
        Впоследствие разбирам, че днес, 20 август, Слободан Милошевич има рожден ден.
        Краят на Сръбска Митровица е и краят на моето пътуване в Косово и Сърбия.
        Връщането е без особени трудности. През нощта движението е още по-натоварено. Преминаваме границата с Македония и към полунощ отново съм в Скопие.

 

 

© Александра Вал, 2000
© Издателство LiterNet, 25. 08. 2000
=============================
Първо издание, електронно.