ЗАГАДЪЧНАТА ФИГУРА НА 21 ВЕК

Александра Вал

web

Аз съм Буда.

Буда съм, защото съм будна - чисто физиологически - малките кръгли топченца в носа ми са будни, големите едри зърна на гърдите ми са будни, таза ми е буден, перисталтиката ми е будна, бемките ми са живи, светлокафяви, будни бемки.

Аз не мисля. Аз се взирам.

Взирам се във всемира.

Във всемира няма нищо особено, освен Буда и красота.

В красотата живеете вие, в Буда живея аз.

О, Буда!

Вечер, когато се прибирам, в гласа ми дразни черният натрапчив вкус, че никой не ме чака.

"Той идва, чака, чака и си тръгна" - казва дъ-доор-вратата. "Кой - питам я, - е идвал - кой? Aз две хиляди години не съм се запознавала с никого... Е, може и да е бил Хари от четвъртото прераждане, преди н. е.;

О, Буда!

Пак ще вечерям, без да преглъщам.

Не си спомням да съм имала майка, която някога да ми сготви топла супа от новогодишни борчета и да ме гали и милва, гали и милва, сякаш имам дълга синя коса и извити като сироп от вишни мигли;

Не си и помислям за баща, най-вече си представям онова огромно и овъглено нещо, което по някаква случайност, на път за мивката, минава покрай мене;

О, хо-хо-хо, смеят се, приятелски настроени, празните стени, които подпират надеждата...

О, Буда!

Аз плача? И се чудя как става така, че от мен излиза нещо, защото вътре в мен, вътре в мен, няма нищо. Не, не те заплашвам. Е на, ела виж... виждаш ли нещо... нищо, нищо няма отвътре. Само смърди. Смърди.

Тази воня си ти, Буда! Ти!

Никога не съм била толкова унизена! Ръцете ми вият от болка! Болката изяжда корема ми, венците, гръкляна, часовника заедно с китката. О, Буда, ще се изям, ще се изям, за да се нося в корема си, за да се родя, за да си имам майка и тя да ми даде обичта си!

Върви си!

И кажи на Хари от четвъртото прераждане, следващият път да остави годината, в която ще дойде.