Тостовете се занимават с относително свободно преплитане на привидно произволни теми, конструирани не въз основа на собствената си вътрешна логика, а с оглед на финалния тематичен “свод”. Там, на финала, желанията срещат възможностите, а намеренията се осъществяват чрез перформативния акт, като всичко остава в режима на засилената парадоксалност и при подчертан йерархичен порядък; играта на неочакваности разпростира своята верига според реда на старшинството. Подобно на сервирането в тениса, тостът не се посреща от въздуха, той задължително трябва да попадне в полето на отсрещния, преди да бъде отигран, преди да му бъде отговорено. Подобно на сервиса, най-важното при тоста в чисто технически план е подхвърлянето. В мащабен план важното е да има какво да се пие, а поводите идват сами.

Предлаганите тук тостове, писани по повод на съответно посочените книги, са поначало неправдоподобни и изпълнени с фалш. В тях се откроява несъвместимостта между две претенции - аутсайдерската претенция за свалящо под масата въздействие на наративните им интермедии и още по-аутсайдерското съчетаване на тези повествователни фрагменти с дълбокомислени обобщения и мащабни аналитични разгръщания от една страна и претенцията на продължителността им от друга страна, съвсем немаловажна за жанра на тоста, според която те трябва да бъдат произнесени от намиращ се в самия център на съответното тостово пространство.

Да пием за мечтата на хуманитариста: един осветен от прожекторите, превърнал се в точка на фокусиране на камерите, аутсайдер.