Във връзка с повдигнатия около предишния ми превод на текст на Изер - "Актове на фингирането" - въпрос да се замени терминът фингиране, като се възприеме и на български решението на английския превод - "фикционализиране", тук предлагам друг текст от същия автор, който концентрира усилията си тъкмо върху терминологизирането на думата фингиране. Тъй като изразените предпочитания към английския превод се позовават на аргумента на авторитета - Изер е прочел английския вариант, то смятам за най-подходящо в защитата на собствения си превод да се огранича с предлаганите от Изеров текст аргументи в полза на моето решение.

    · "Фингиране" тук е изрично и специфично въведено като термин. При това се играе със семанитичните възможности на думата - с противоречието между нейната привидна еднозначност и фактическата й многозначност.

    · Позоваването на речника на Братя Грим дооформя акта на въвеждането на термин, който желае да уточни собствените си граници, в една типична за такъв случай процедура на преглед на утвърдените смислови възможности и постановяването на нов смисъл, който да извлече потенциала на полезност на приведените като дадени значения, надхвърляйки ги.

    · Лекцията е четена в периода на подготвяне на книгата "Фиктивното и имагинерното: перспективи на една литературна антропология" и щрихира нейните основни ходове. В този смисъл постановеното от нея значение на термина фингиране явно се отнася и към употребите на думата в книгата, където тя до голяма степен се привежда като вече известен термин. Толкова по-значим е опитът, който Изер прави тук да изведе и за английския идентично на немското значение на фингиране - виж цитата на думите на Шекспировия шут в част ІІ на предлагания тук текст.

    · От бележките към тази лекция (виж бележка 4, която отпраща към текст от 1984) става ясно, че фингирането е отделна и масивна тема в интерпретативния апарат на Изер. Замяната на термина би затворила за българския прочит една посока за размисъл, която изглежда от ключово значение.

    · От лекцията тук, както и от предишния преведен от мен откъс, е очевидно предпочитанието на Изер да борави с термина фингиране, когато трябва да подчертае тъкмо антропологичното измерение на водения от него ход на мисли. При това със семантичното ядро на фикционалното - към което спада и предлаганото за замяна "фикционализиране" - се бележи една литературна рамкираност в опозиция на по-големия интерпретативен диапазон, който предлага разбирането за фингирането. Да се извърши предлаганата замяна би означавало да се рискува ключовото антропологично измерание да се свие обратно в рамките на литературната теория.

            Предложените тук опорни точки  се опитват да се удържат в рамките на следващия текст на Изер и, смятайки се за достатъчно убедителни, загърбват далеч по-големите възможности на една свободна защита, която би игнорирала аргумента на авторитета и би се впуснала директно в търсенето на слабостите на позицията, в полза на която той е приведен.