Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪБРАЛИ СЕ ВСИЧКИ СВЕТЦИ

Анчо Калоянов

web | Славите ли Млада бога?

СПАСИТЕЛЯТ СВЕТИ НИКОЛА. В песните към него се обръщат като към божество ("ой, боже ле, свети Никола"). Вярва се, че при подялбата между четиримата най-тачени светци нему са се паднали освен "служба на трапези" още "по море да ходи, гемии да крепи". Покровителството му над морето е старо балканско наследство (Посейдон), но е останало живо до последно време (католическата църква го зачерта в своя списък на светците). На свети Никола дължим и появата в ново време на фигурата на добрия старец Дядо Коледа, който носи подаръци на децата.

Свети Никола е спасителят на изпадналите в беда сред разбунено море и покровител на прехода от стара към нова година, каикчия, в чийто кораб се возят Божа майка, Млада бога и Кум Иван. Той започва да гради златна черква, не му достига градиво, затова нарежда на своите помощници да впрегнат шест елена в три колесници, да слязат в Долна земя и да поискат заем от сестра му - Змеица-Вдовица. Ала тя му отказва, защото се е изхарчила, правила е мост над Дунав, за да минат две сватби, на сина и дъщеря й; изчерпило се е градивото-време и идва необходимостта от съединяване на световете и "заем" от владетелката на долния свят.

БОЖА МАЙКА РАЖДА МЛАДА БОГА. Основополагаща тема за цялото коледуване е раждането на Млада бога от Стара божа майка, т.е. раждането на новото от старото. Песните са в съгласие с евангелската случка и съвпадат с известното при култа към бог Митра, когато в деня на зимното слънцестоене в полунощ възвестяват раждането му. Едни от тях задържат внимание върху мястото на събитието, връзването на люлката и къпането на новороденото, други - върху кръщаването и умиряването на цялата Вселена при свещенодействието, трети - върху изгубването му.

СВЕТЦИ-ЗМЕЕБОРЦИ. Свети Георги е най-представителният светец в българското битово православие и в песните често замества други светци, покровител е не само на земеделци и на пастири, но и на воините. В старобългарския разказ "Чудото с българина" той е патрон на българина Георги, конник във войската на цар Симеон Велики. Слънчевата природа на светеца, както и двата му подвига - посичането на Сурата ламя и освобождаването на трите синджира роби, са старо предхрйстиянско наследство.

Както при други народи тъй и при нас се смята, че след най-дългия ден на годината следва период на упадък, край на положителния цикъл, когато според песните изгаря Света гора. По изключение коледна песен, записана от т.нар. малоазийски българи, е "назначила" за виновник свети Георги, а съборът на светците е на Перин, което е косвено доказателство, че планината се е мислила за обиталище на Перун, бога змееборец в славянската митология. Не само змееборец, но и гръмовержец (гръмоломник) е свети Илия. Поради мястото си в календара той губи двубоя с жълто змейче, разболява се и в негово отсъствие не вали дъжд, ни никне посятото, замират жизнените процеси както в митовете за умиращите и възкръсващи аграрни божества.

В РАЯ БОЖИ ПРИ МЪРТВИТЕ ДУШИ. Светците, чиито празници са след лятното слънцестоене, са с понижен времеви потенциал и в песните изпълняват ролята на посредници между този свят и рая божи, където са мъртвите души. Посетителите виждат "страшни-грозни" неща и преди всичко наказанията на грешниците. Тези популярни за Средновековието "видения" дължат появата си на шаманизма, в който централно място заема митът за пътуването на шамана в отвъдния свят. Те са широко застъпени и в нашите коледни песни. Апокрифът "Ходене на Богородица по мъките" подсетил Данте да слезе в ада на човешките страсти и да разчисти сметките си със Средновековието, а при нас "виденията" утолявали в нощта на Бъдни вечер светлата жажда за справедливо уреден свят.

САМСИ ГОСПОД ПАСТИР И ОРАЧ. Самси Господ подготвя новия ред, сече зелен явор, за да направи нови ведра за виното от лозата, посадена в рая от неговите слуги, мъртвите души. А лозата е хем бяла, хем черна! Богомилски дуализъм ли е това или новопридобит скепсис за тринадесет века? Нямаме отговор, но сме сигурни, че нашите предци са вярвали прилежно, че във вечно повтарящия се двубой между силите на хаоса и на злото и силите на реда и на доброто в крайна сметка доброто начало ще победи. Достигнала до нас. чрез жива памет, тази бъднивечерска философия е приела златотъканата християнска одежда и останала с българската си кожа. Вярвали са, че небето се отваря и в този миг пожелаеш ли си нещо, Господ ще ти го даде. Може би са си пожелавали и рая божи - "дето Господ хлебец яде, дето Господ винце пие", скромен рай в небето над измъчена земя.

За любопитните да надникнат в тайните на народната душа ще добавим, че "груповият портрет" на Бога с Божата майка и светците е рядко срещан в коледните песни и то само в три мотива: Господ на гости начело на кавалкада от светци, Господ пастир на свещеното стадо и Господ орач. Последният е познат само чрез песен, записана от българи в Молдавия, отнесена там през преселенията по време на руско-турските войни. От тези преселници е записана и пространната българска легенда за сътворението на света от българина Деня в селото Дюлбени, публикувана през 1868 г. в Белград в сп. "Общ труд". Между другото е съобщено, че е разказана от Деня на Коледа, но според нас потребността да се припомни този мит идва закономерно.

"Самси Господ и светии орат край Черно море" излъчва успокоение като икона - без да бъде прекалено конкретно-сетивна и пасторално-пантеистична, тя е продължение на възхвалите на земеделския труд, на стратурковото рало, жеглици от босилек, на воловете-ангели. И участвува пълноценно в диалога с видението на Йордан Йовков в ,,Жетварят", в което благославящият Христос пристъпва сред зрелите жита на златна Добруджа, за да остане тя българска, дори когато е окупирана.

"Простите орачи" на Отец Паисий са носили този образ в душите си цяло хилядолетие - богът-орач се възпява за пръв път на български език през Х в. от Поп Еремия в "Повест за кръстното дърво".

"И видя Господ, че денят минава напразно и взе ралото в ръцете си, та изора три бразди, па обърна, даде му ралото и рече: "Сбогом, ори, брате!" О, дивно чудо! Как дойде Господ и не отмина своя народ, но се яви орач! О, блажено дърво, което Господ взе в ръцете си! О, блажено рало и блажен остен! О, блажени волове, които вървяха пред Господа! О, блажена земя, която Господ ора!"

Не е ли същото, както в коледната песен: "Самси Господ плуг държеше. Божа майка жито фърга!"

 

 

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.