Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОТЕКЛИ СА ДО ТРИ РЕКИ

Анчо Калоянов

web | Славите ли Млада бога?

ДОБЪР ЮНАК ПОСИЧА ЛЮТА ЗМЕЙНА. Митът за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините се смята за основен в митологиите на индоевропейските народи. В класическия си вид той е известен по мита за бог Индра, който при сътворението на света убива змея Вритра, освобождава космическите води (те протичат в четири реки по основните посоки на света), а също така и слънцето, което се издига, т.е. той разключва силите на живота и онова, което е потенция, става реалност. Но поетите във ведийската традиция възхваляват подвига на Индра и като акт, който се повтаря в началото на всяка година, в деня на зимното слънцестоене, когато и ритуално се е възпроизвеждало "убиването" на змея, а посредством състезания с колесници, словесни двубои и раздаване на дарове арийското общество се е присъединявало към сражаващия се бог.

Поразителни са приликите между този мит в арийските "Веди" и нашите коледни песни за двубоя между юнак (близнаци или светци) и змей (ламя или хала), макар да ги делят хиляди години и хиляди километри. За образец вземаме песента, в която Добър юнак убива Люта Змейна средзиме по Коледа и протичат трите реки на плодородието. Тя е записана От т.нар. малоазийски българи, които при продължителното си пребиваване в чуждо окръжение са съхранили много старинни черти във фолклора. Припадането на тъмната мъгла е метафора-клише за връщането на света към състояние на хаос (без светлина и без образ), времето "средзиме по Коледа" разкрива причината за събитието - в края на годината запасът от време се изчерпва, старият ред се е обезличил, времето е спряло, подразбира се, че благополучието е погълнато от Люта Змейна. Създадената критична ситуация, разбираема в цялата си пълнота именно поради прикрепвалото си към точна дата от календара (календарна митология), изисква намесата на Добър юнак, за когото вече загатнахме, че е вероятно Вселенски господар. Неговият смъртоносен удар отпушва времето, реките тек ват и светът отново се разчленява на три. Метафората-клише за жизнените сили - трите реки от жито, мляко и вино, се противопоставя на метафората-клише за тъмната мъгла. И двете метафори принадлежат на конкретната аграрно-скотовъдна образност, но вкупом постигат описанието на един абстрактен обект - годината с четирите времена (мъгла-зима, мляко-пролет, жито-лято, вино-есен).

Видима е балканизацията на мита в песни, в които змеят е именуван Сура ламя (хала) и двубоят е поместен "по хубава равна Романия", "покрай село Трояново" (преди покръстването българите почитали направен от камък бог Троян).

Змеят на дълбините обитава морето или е в корените на световното дърво: жълтият змей в корените на ела заплашва да блъвне огън и да изгори гнездото на шарен паун или лудо-младо изкъртва издъно ела и изпод корените й излиза мома-змейовица, която връзва (замяна на убиването с укротяване, обезопасяване). Неразбрано по-сетне, връзването на змеювицата е мотивирано вторично с морално-етични подбуди. Когато е в морето. Змеят на дълбините може да приеме облика на риба-златноперка или с безцен камък на челото, която, уловена от юнак или светец змееборец, бива принесена в жертва. Същински ключ към разгадаването на заключеното в новогодишните обреди и песни послание е коледната песен от Софийско, в която Дане-Бане с кораба на мъртвите слиза надолу, возен от трима тайнствени возари. Те му задават гатанки за видяно "нещо", което се оказва "друго", напр. трите змейове, които се бият на планина, се оказват черни власи, поделящи си стадото. Навярно тримата возари са владетелите на трите дяла на пространството, а возеният от тях е жрецът, който владее тайната на света и преобразува природата в култура (змейове-власи, горица-църква, риба-жертва). Слизането по реката бележи свиването на стария ред и довеждането му до осветеното пространство на обреда, до безценния камък-първоматерия, от който той ще се възобнови.

УКРОТЯВАНЕТО НА СТАРАТА ГОДИНА. В друга песен Дан войвода сам поделя вселената в началното време и за себе си запазва населената с хора част (села, паланки, манастири), а на Сама Юда, ездач на дива коня, оставя "на морето дълбинето, на гората вишинето, на полето ширинето", т.е. неусвоената и неизмеримата част. Този противник на божеството самодържец има многобройни превъплъщения: Горска Дива-Самодива е облак над стадото на Диан чобан, а от снагата на Самодива, погубена от Иван Чобан, изникват дърветата и тревата и извират езерата на планината. Равнозначна на планина, Старата Юда в нашата митология ще да е станала причина за именуването на Стара планина.

Още по-изненадващо е отъждествяваието й със старата година. В песен от Източния Балкан Храбро Юначе й отнема бялата рокля, докато я пере на бял Дунав, и я заставя да му стане съпруга, но след раждането на мъжкото дете тя си възвръща дрехата и изхвръква през комина в залисията около идването на кума. На молбите на Храбро Юначе да се завърне заради детето Стара Юда отвръща, че когато повее вятър, той ще го залюлее, когато завали дъжд, той ще го окъпе, а когато дойде кошута, тя ще го накърми. По особен начин се съобщава, че самата тя ще дойде като вятър, дъжд и кошута, докато в началото на песента се сравнява с гърмел и тътен, с люти ветрове и тежки снегове. Със сигурност пред нас е календарен мит, в който събличането на снежната покривка на планината през пролетта се представя за пране на риза (виж и Кирил Христов - "Дерат се ризите на планините, хей пролет иде в наший родний край!"). Тогава, в деня на пролетното равноденствие, Старата Юда зачева, ражда на Коледа мъжко дете и в края на поганите дни, на Ивановден, когато се отваря небето, тя получава отново заплашителната снежна дреха и изхвръква през комина.

ОБЛОЗИТЕ ЗА СЪСТЕЗАНИЯ. Най-трудните гатанки задават на изследвачите четири коледни песни, твърде единни по цялото землище и изключително поетични: юнак надварва слънце, юнак гони сур елен, мома надгрява слънце и мома надпява славей. Някак си пришити, външни, облозите, които предхождат тези състезания, имат своето основание, ако приемем, че те са остатъци от "словесните двубои" или "игри", чрез които някога са се присъединявали към усилията на бога да надвие змея.

Подведени от първия публикуван вариант в буквара на Бусилин още през 1844 г., тълкувателите на тази песен смятат, че Добър юнак (Храбро, Фален юнак) предизвиква на облог Ясното слънце с хвалбата, че има кон вихроветря, с който може да го надбързи. Повсеместно обаче е известна друга хвалба, а именно че за ден той може да обходи земята (и дори небето за нощ) и пак да се завърне, т.е. че Добър юнак извършва защитния обход в кръг, за да възстанови правата си на Вселенски господар в дните на прехода. В такъв случай Ясното слънце е само заверител на извършеното действие, което може да се приеме за брачно изпитание преди да се ожени за звезда Деница, не само сестра на слънцето, но и дъщеря на богинята майка-земя; този космически брак му осигурява легитимна власт над земята.

Въоръжен със златен боздуган или стрели, сравняван със зора. Добър юнак с добрата си коня преследва сур елен, за да му вземе златните рога или за да го принесе в жертва на Коледа. В някои варианти жертвата се оказва брат на ловеца, превърнат в елен поради несправедливата делба на май ката, в други сурият елен моли да бъде уловен и изведен на "свет деня на Коледа". Последната подробност успоредява вълшебния лов и еленското жертвоприношение на Илинден с преминаването на слънцето след лятното слънцестоене в отвъдния свят и завръщането му като Младо слънце на Коледа.

ТА КАКВО МИ Е, БОЖНЕ ЛЕ, НАЙ-ХУБАВО?... Думата "космос" за мирозданието била употребена от древните гърци едва през V в. пр. н.е., а дотогава тя означавала просто "ред", "строй". Наин синоним в нашия език е "хубост" (в стб. "краса" - красота). Затова на въпроса "та какво ми е най-хубаво?" в коледна'песен от село Червен се отвръща, че са "най-хубави" орачът, лозарят, овчарят, златарят, терзията и грънчарят. Към обичайните орачи, лозари и овчари са прибавени и други занаяти, доколкото селото е наследник на средновековния град Червен с епископско седалище. Затова космосът, "най-хубавото", се възпява като идеална цехова организация на занаятчиите в средновековния град.

Хубостта, вселенският ред, е и чудно хубава църква, съградена от светец, та в една песен Господ възкликва: "Отде се взе друго небе, друго слънце, други звезди?" Все същият знак за космоса - слънцето, месеца и звездите, се намира и върху ризата, дарена на мома от Божа майка. Както трябва да се очаква, мярата за световния ред е изказ на видения в душата на българина: орачът с двата волове-ангели, силното стадо с виторогите златоноги овни и медното гумно със златния стожер, на който е вързан враният кон с ездач малко момче. Прибавянето на днешно слово към тези видения само би нарушило мярата и очарованието би изчезнало!

 

 

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.