Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОБРИ ГОСТИ КОЛЕДАРИ

Анчо Калоянов

web | Славите ли Млада бога?

РАЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЗЕМЯТА И НЕБЕТО. Коледуването унаследява старинните обреди за посвещение на юноши, в които посветените разиграват пътуване в отвъдния свят, преборване с неговите демонични обитатели и благополучно завръщане, т.е. умират временно и възкръсват. Най-пълно патилата на посветения се изреждат в приказката за тримата братя и златната ябълка и всеки юноша има съдбата на най-малкия брат, който е длъжен храбро да слезе в кладенеца, да доубие ламята, да изведе бъдещите младоженки, да спаси орлетата от змията (огъня) и да се завърне при своите, за да се ожени.

Момците-коледари са и бъдещите женихи в селището, а някога - и новият набор воини. В доста коледни песни певците възпяват сами себе си, наричат се войска и ратници, всеки един е войно и конник, защото са длъжни да подражават на своя покровител, бога-воин от пантеона, който същевременно е змееборец и отпушва спрените космически води (изворите). Плод на игрословица ("разключвам ключове-извори"), разключването със "златни ключи" бележи началния момент на обреда и в коледна песен от Средногорието то е дело на Добър юнак, който с кон-вихрогон достига вълшебно агне със златни рога; от разключената земя излизат триста момка коледари.

Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един всемогъщ конник. В някои случаи то се е развило до личното име Добри и тогава коледарите го наричат "наш" или "мой". Притежаването на ключовете го представя като Вселенски господар, подобен на тракийския бог-конник. Че нещичко в мита за него дължим на траките личи и по тази песен, в която припевът споменава Билне (в други случаи Бинде, Бимне), отглас от съкратения вариант на името на тракийската богиня Бендида. Тъкмо върху една от каничките от Рогозен сцена с жертвоприношение в чест на Бендида е изобразена под фриз от овнешки глави.

ПЪТНИЦИ ВЪВ ВЪЛЧИ НОЩИ. Вярва се, че през дванайсетте погани дни преградата между световете е заличена и че тук при хората идват караконджо и поганци. Коледарите, обратно, заминават за другия свят, при мъртвите, затова в песен се жалват, че са останали сами във вълчи нощи ("нощи вълкумцени"), или че са предвождани от вълк и видра. Другият свят е зад река или в долна земя и до него те достигат, превърнати в птици (славеи, соколи), по мост или с кораб, направени от цар-коладника и неговата войска, които отсичат някакво си зелено дърво.

Посветените в облика на птици слугуват на своя повелител - ловят риба от Черно море, овен или шаро агне в Чисто поле, укротяват кон, довеждат мома или биват въвлечени в състезания по стрелба, по мятане на камък и по борба. "Отвъдните" ("долноземците") ги побеждават и пленяват "черни роби", но тогава в двубоя се намесва покровителят на посветителните обреди, който ги освобождава.

От селища покрай Дунав е записана песен в два варианта. В първия от върха на бяла пръчка славей гледа как Дан войвода гони змей надолу по реката, а във втория - пътуването на Дан и Даница в кораб заедно с моми и момци. Тази песен е доказателство, че у българите е съществувала старинната представа, според която по време на двубоя между силите на хаоса и силите на реда посветените пътуват към отвъдния свят с кораба на мъртвите. А самата бяла пръчка е твърде необичайна, пуснала е лист, който е и бистри води, и дълги друми за пътници коледари, една гатанка за нас и навярно нещо съвсем разбираемо за някогашните певци, обреден атрибут на водача, чрез който обикновеното пътуване във "вълчите нощи" се превръщало в "пътуване" в света на прадедите.

ДОБРИТЕ ВЕСТИ. Посветените се завръщат от оня свят не само целокупни, живи ("възкръснали"), но благодарение на досега си с него придобиват качества да умножават, да носят благополучие. Това обяснява защо нашите коледари твърде често са носители на добри вести. В песен те съобщават на стопанина, че току-що идват от Долна земя (Овче поле), където неговите стада са се умножили; не само желаното се взема за сбъднато и по този начин магически се подпомага ставането му, но и завръщането на коледарите от отвъдния свят е своеобразно завръщане от бъдещето.

В Долна земя коледарите са видели и Млада бога, когото Божа майка изгубила още при раждането, в облика на птица на върха на дърво край път тя пита за своя личен син и те я известяват, че силите на отвъдния свят го "измъчват": три юди ще се мъчат да му вземат отличителните знаци - слънце, месец и звезди, и Горска Дива го е вързала и го кара да ходи бос по слана. Подобно на коледарите и Млада бога, преди да е кръстен на Богоявление, по време на поганите дни се намира във властта на силите на Долна земя, за да донесе благополучие.

КОЛЕДАРСКАТА БЛАГОСЛОВИЯ. Благословията не познава здравите прегръдки на мерената реч в песните, но е много единна по разните краища. Не се е разсипала през вековете, защото е била пазена като най-голямо богатство от самите коледари - наградата за всички изпитания, реални и въображаеми, е полученото право да благославят.

От името на всички благословникът съобщава на първо място, че те много дълго са пътували, подложени на опасности, и дори че все още са замесени с "долното", поради което може би няма да ги приемат като желани гости. Сварили стопанина на "божа царска трапеза", те поискали да го повеселят и си признават, че по-малко му попели и по-много го проглушили, но той се оказал добър човек "като добър Господ" (колко ли зли и сприхави домовладики са били надарявани с несъществуващи добродетели!). И тъкмо защото е добър. Господ (Божа майка или Бог и Крачун) му е отделил сред всички братя най-голям дял, а когато му се видяло малко, добавил му и то житна нива и момче, сравнявано със златно кръстче, пръстенче, звънче. Забягнало в пусти гори, дето човешки крак не стъпва, то се завръща със слънчеви черти, а неговата "история" много прилича на "историята" на житното зърно.

Все пак в центъра на възхвалата стои самият домовладика - конник ловец и стопанин земеделец: "Господ го подари с врани коне, сини седла, златни юзди, бързи ърти, па яхна врани коне, па свика бързи ърти, па погна Млада бога, та го стигна в Дрянополе калиняво, та го къпа в пресно мляко, па го тюшна във люлки златояврови"; "Господ го подари до два волапърчероги, витороги, сивокоси, па впрегна пърчероги волове, па зажегли с бесилка жеглици, па окачи криворалци, па грабна калиня копралка, па погна пърчероги волове по широко поле, по дълбоко доле". А някои от вариантите ни карат да си зададем въпроса дали стопанинът е добър като добър господ или в благословията се възхвалява самият Вселенски господар: "Па запретна бели ръкави, запаса златни скутове, взе позлатени патерици, па излезе на край земя, та удари на кръст небе и на кръст земя, та попита бог от небо и цар от земя какво да си дари добро госке коледари!"

 

 

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.