Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"БОЖАТА ЦАРСКА ТРАПЕЗА" НА БЪДНИ ВЕЧЕР

Анчо Калоянов

web | Славите ли Млада бога?

БЪДНИКЪТ - КОЙ ИЗГАРЯ В КАМИНАТА? Поетите, открили след Освобождението хубостта на празника и богатството на образи и песни (достатъчно е да споменем "Коледари" на Пенчо Славейков), обвързали асоциативно Бъдни вечер с "бъдни дни" и с всенощното бдение да не загасне бъдникът в камината, а изследвачите намерили за това тълкувание опора в гаданията и благословиите за идната година. Но етимологията на думата "бъдни" е друга, извеждат я от дума със значение на "дъно", която в митологията на някои индоевропейски народи се използува за именуване на Змея на дълбините (дъното), убит (изпепелен) от бога-змееборец - Ахя Будхнья от арийските "Веди", и змея Питон в гръцката митология. Към тези примери се прибавя и бъдникът при българи и при нашите съседи сърбите, а в такъв случай трябва да се запитаме - кой изгаря в камината на Бъдни вечер?

Дървото, което гори през цялата нощ, трябва да е здраво и затова се избира дъб или круша, по-рядко дрян, понякога е само пън. Описано единствено от Димитър Маринов и очевидно несрещащо се другаде, приготвянето на бъдника в село Литаково, Ботевградско, се явява реликт в обредния фолклор, който впечатлява с яркото извисяване на жестове и вещи над делничното и извеждането им до символи, а същевременно позволява да надникнем и към по-ранното състояние на нашето коледуване.

На Малка Коледа, след като са минали коледарчетата в Литаково, от всяка къща в гората отива празнично облечен момък, комуто предстои женитба (или младоженец). Той отсича и окастря тригодишно дъбче. Връща се вкъщи, застава пред старите врата и пита пременените жени и моми от дома, които го посрещат:

-Славите ли Млада бога?

-Славим, славим; добре ни дошел! - отвръщат те.

Тогава той влиза, като говори:

-Язе вкъщи и бог с мене!

-Амин, дай боже! - отговарят жените и момите.

Момъкът отива при огнището, слага дървото, което трябва да бъде миросано. Откъм дебелата част момъкът превърта дупка, в нея се сипва зехтин, тамян и восък, запушва се с клинче и тая част се увива в бяло ленено платно. От бабата на къщата то се изправя край огнището и когато вечерята се прекади, се слага в него. Тъкмо по време на миросването се пее и специална обредна песен от момите и булките, хванати на верига през раменете. Тук отсичането, повиването с бяло платно и изгарянето несъмнено отвеждат към погребалните обичаи от времето на българското езичество, което познава масово трупоизгарянето, практикувано дори след покръстването. В тоя смисъл бъдникът символизира Змея на дълбините, изпепелен от бога, притежател на мълнията. Изразът "Отдвоил се като Божик от Бадни вечер" и известието, че в Тетовско "спроти Божик правят Бадня баба", позволяват да видим в бъдника и символ на старата година, която умира, раждайки новата (Млада бога, Божич).

При отсичането на дървото се е спазвало то да не падне на земята, а при внасянето му (в Кюстендилско) най-старият в дома казвал:

-Добър вечер, дошел Бъдни вечер, повалила се година с дечица, с прасенца, с жребчета, с телета, с млади агънца, яренца и пиленца!

...И ПЯСЪК НА ТРАПЕЗАТА. Когато днес съвременникът надникне в първите томове на Сборника за народни умотворения от края на миналия век и се зачете в описанието на трапезата на Бъдни вечер по софийските села (защото били най-близо до проявилата интерес към "живата старина" столична интелигенция), той удивен открива "една империя от знаци". Ние сме се отказвали да ги разчетем дълго време и сега. те приличат на послание с верен адрес, на който то обаче е заварило бележката на Атанас Далчев: "Стопанинът заминал за Америка!"

На трапезата са сложени не само ястия и пития, не само семена от всичко, което трудолюбивото домочадие сее, сади и отглежда през цялата година, но и пясък, че дори и тор, който "означава гниенето на людето в земята". Пред нас е и трапеза, и философия, изразена със знаци - в сметката за добруване в идните дни е и смъртта на своя земя, която те приема. Защото най-страшната клетва е земята да не те приема ("да не се стопиш"). Използувана е от поп Стойко Владиславов, бъдещия Софроний Врачански, срещу оня, който би се осмелил да открадне преписаната от него История на Отец Паисий - "и туч, и желязо да се стопят, а той ни во веки!" Странното е, че обичаят да се слага и тор, за да приеме земята своите, е познат единствено в Брестовица и Перущица, оная същата "бледна Перущица", "гнездо на герои".

Слагането на пясък на трапезата има много по-широко разпространение, като се има предвид, че се заменя някъде със сол. Изследвачите смятат, че той представя първоматерията от мита за сътворението и затова в народната вяра замества семето в сеитбата на свети Никола. Но само в Брестовица и Перущица се разказва поверието, че пясъкът в реката се пази от чудовище, затова той се взема тайно от него на Бъдни вечер, "когато вече се стъмни". Кое е това чудовище, оказало се близо до селото и в реката? Може би пак е Змеят на дълбините. В името на Перущица някои виждат отглас от култа към бог Перун, а срещу градчето се възправя могилата Власевица (свети Влас е християнският възприемник на противника на бога-гръмовержец).

СЛАМА ЗА ВЕНЦИ НА ПЛОДНИТЕ ДЪРВЕТА. Възпята величално с епитетите "седмопола" и "шестореда", трапезата всъщност е застлана върху слама и нейното обичайно място е под иконата в югоизточния ъгъл на стаята (някъде сламата се поставя в кошче наравно с житото и солта). След вечерята на нея спят или децата се търкалят, а после дирят зърна. Тази слама е особено почитана, с част от нея захранват добитъка, а останалата на стиски или на венци подпъхват или окачват на къщата, на кошарата и най-вече по плодните дървета. Поставя се и на стожера на гумното и дори се запалва. Този огнен кръг на върха на стожера навярно е знакът на младото слънце, породил и българското име на месец януари (декември) - "коложег".

Окачването на сламени венци по плодните дървета било предхождано от заплашването им с посичане. По някои места то е ограничено до нераждащите плодни дръвчета. "Посичането" се прави от две деца, едното от които три пъти се кани да сече дръвчето, замахва с брадва, а другото го спира с думите: "Недей, то ще роди тази година!" Увенчаването им и посичането им напомня увенчаването, развенчаването и "посичането" на царя на крониите.

ЧЕТИРИ ОРЕХА В ЪГЛИТЕ НА СТАЯТА. На бъднивечерската трапеза задължително се оставят и орехи. Орехът е видно, "свято" дърво у българите, което само се сади, затова, според народната вяра, ако човек посегне да го сади, умира, щом стволът му надебелее колкото човешки врат. Всеки на трапезата получава по един орех, разчупва го и по пълноценността на ядката му се гадае за живота и здравето на притежателя през идната година. В Софийско най-старата жена хвърля отделно четири ореха в четирите ъгъла на стаята, където е трапезата. Чрез тях се отбелязват четирите ъгли на "осветеното" в тази нощ пространство по подобие на четирите космически дървета в четирите краища на земята.

КРАВАИТЕ И ЗЛИЯТ БОГ КОЛЕДО. Вещният мир на трапезата ,,говори" най-многословно чрез краваите. Когато те са няколко, един от които е за коледарите, а останалите за орача, за овчаря, за лозаря, в средата се поставя краваят богувица, т.е. посветената на бога безкръвна жертва. Когато той се разчупи, от него за иконата се заделя половинка, използувана през годината за лек, или пък се разделя на толкова части, колкото са сътрапезниците, "захващаем от бога, после от кукята, и со ред по-старите до по-младите" (Кукуш).

На краваите са изобразени птици, змии, кошара с овце и овчар, гумно с копни и стожер, рало и кола. Отрано оценил значението им, още в края на миналия век Димитър Маринов документира 127 кравая от всички достъпни му тогава краища на Отечеството. Богувицата обикновено се шари с кръг и кръст, които са и много стари знаци за отбелязване на слънцето, а краваите, които изобразяват гумно, кошара и двор, имат, имат кръгла "ограда" и врата с пазач. Може би земеделско-скотовъдната образност е използувана, за да се изпише и съхрани "зародишът" на пространството, неговият сакрален център, нещо, което българите отпреди покръстването знаели като "медно гумно". Обхождането и заораването в кръг, известно от дълбока древност и при други защитни обреди, през най-късите дни ("брумалиите") се проявява в трикратни обхождания на къщата и то с бъднивечерската трапеза на главата на стопанина, с изплитането от цялото домочадие на вълнен конец, с който се заграждат кошери, курници и кошари, с кръговото движение на дружината коледари (излизат от дома на своя водач и пак там се завръщат).

Присъствието на толкова много обредни краваи на трапезата на Бъдни вечер, особено в Софийско, задало гатанка дори на хладнокръвните шопи и те я "отгатнали" посвоему, превъртайки смисъла на старата езическа практика при обреди за плодородие жрецът да се крие зад натрупани хлябове: "Некогаш е имало на свето един бог, името му е било Коледо. Он бил млого зал, и кога му е бил деньо (именния му ден), давал млогу зло на земята, та требало на тоя ден секой дома да си седи, додека олаби времето. Секи треперел от него. Лугьето, да са обиколени от секаде сас рана през това зло време, измислиле да месат колаци (хлебове, на които в средата оставали дупки) и у сред них седели, че не знаяли докога кье ги държи бог Коледо, та оттогай е останало и сега да месат колаци" (СбНУ 16-17, с. 7).

ЕЛА, БОЖЕ, ДА ВЕЧЕРЯМЕ! Ястията на трапезата са постни поради коледните пости и нечетен брой (до седем или девет): пълнени чушки, сарми, боб, зеле, тиквеник, ошав, лук, чесън. За тази вечер се пазят диня, грозд, ябълки, дюли, тикви, семена от всичко онова, което сее къщата. Изобилието при всяка обредна трапеза е нагледният пример за желаното състояние на света, заради което се извършва обредът, но при Бъдни вечер в общата насока на символичното възпроизвеждане на връщането към началното състояние на света, то означава и изобилието на първия ,,златен век".

Когато всичко за трапезата е сложено, цялото домочадие сяда около нея и не става, докато вечерята не свърши. А когато свършат, всички се надигат едновременно: орачът на къщата дори подскача ("за да избуят житата"). Ако някому се наложи да стане по време на вечерята, той трябва да се движи приведен ("и житните класове да се наведат от тежко зърно"). Ако някому се наложи да стане по време на вечерята, той трябва да се движи приведен ("и житните класове да се наведат от тежко зърно"). Всъщност както и при други обреди, привеждането и подскачането имат предвид прастарата идея за единството между човек и космос, затова "сливането" и "разгъването" на човека в обредна ситуация илюстрират, подсказват и дори направляват пулсациите на космоса.

Върхов момент е каденето натрапезата. Кади я най-старият мъж в къщата, стопанинът, който върху палешник от ралото слага жар от съдника, посипва я с тамян и кади трикратно трапезата заедно с присъствуващите (движенията му са отдясно наляво "както се сее жито и както се коси"), изричайки "Отче наш". Голямото значение, което е отдавал българинът на бъднивечерската трапеза личи и по това, че тя е единствената, на която повсеместно канят Бога или Богородица на вечеря, а в някои западни краища умилостивително викат и Герман Градушкар. След като е прекадил, стопанинът, сам или заедно със стопанката, взема кравая богувица в ръце и, преди да започне да го ломи, изрича трикратно с поклон:

- Ела, Боже, да вечеряме!...

"НОЕВИЯТ КОВЧЕГ". Бъднивечерската трапеза е своеобразен залог за плодородието през идната година, затова част, от осветените чрез присъствието си на нея вещи, сечива, семена и краваи се запазва: свещта се гаси в брашно и се пали при заболяване или когато през лятото гърми; пепелта от бъдника се събира и се слага в семето, от недогорелите му части се правят "уши" за ралото; остатъкът от сламата се запалва на високо място на Гергьовден, та да не бие град онези ниви, до които достига светликът; делът на Бога от богувицата се ползува за лек. Наличието им на трапезата, прибирането на ралото или на чиряслото и лемежа, които се изнасят навън едва в един от следващите дни, и особено задължението на всички да се съберат около трапезата вкупом наподобяват спасението на живота в Ноевия ковчег от разрушителната стихия на потопа. То не е пряко внушение на Библията, защото митът за потопа е старо наследство на човечеството. Сега вече можем да кажем, че полагането на слама за основа на трапезата, събирането накуп на цялото семейство и привеждането при ставане се осмислят от представата, че в нощта на Бъдни вечер космосът се е "свил до зародиш", до "кораб-ковчег", в който да се запази животът от нашествието на злите сили и от водната стихия, образ на първоначалното състояние на света.

Така подготвена за най-решителния и най-труден час в прехода към Новата година, всяка къща очаква дружината коледари. През тази нощ чрез обхода си те единствени осигуряват връзка с другите къщи в селската община и чрез песните си възвестяват както победата над злите сили, тъй и "програмата", по която ще се интегрират разпадналите се в безпорядък части на космоса.

 

 

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.