ИВАН ЧОБАН И САМОДИВА

Славите ли Млада бога?

Станенине, господине!
Замръкнало три йовчаре,
три йовчаре седенкяре
на зло место, на придебно.
Придеби ги самодива,
йозела м'ги кован кривак,
кован кривак, меден кавал.
Йотведе си сиво стадо
тука горе ю планина,
разтури си сиво стадо
йот падина до падина.
Подирела се с кован кривак,
разтури си руса коса
и йот рамо, и до рамо,
засвири си с меден кавал.
Сабуди се Йован чобан,
дочу ми си меден кавал
тука горе ю планина.
Йотиде си ю планина,
та придеби самодива,
па си юзе кован кривак,
кован кривак, меден кавал.
Завръте се с кован кривак,
та юдари самодива
между двете чръни йочи:
дек паднало чръни йочи,
там извреле две езера;
дек паднала тънка снага,
там израсло листно дръво;
дек паднала руса коса,
там изникна ситна трева,
ситна трева детелина.
Дек извреле две езера,
там си пои Иван чобан;
дек никнала ситна трева,
там си пасе Иван чобан;
дек израсло листно дръво,
там пладнува Иван чобан.
Тебе пеем, млад йовчару,
тебе пеем, богу фалим!
Колко здравец ю планина,
толко здраве по йовчици,
по йовчици, по дечица -
здраве, късмет и берекет!
Жито, просо, мед и масло
отсъде се наливало
и през прага преливало!
Станенине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.