ДАН ВОЙВОДА И САМА ДИВА С ДИВА КОНЯ

Славите ли Млада бога?

Прочул ми са й Дан войвода,
Дане ле, бане ле, Дан войводо,
млогу държи държовище:
покрай море честум села,
по бял Дунав се паланки,
по полето манастири.
Де го зачу самодива,
самодива Сама Юда;
тя извади дива коня,
оседла го, обюзда го,
че го спусна в дълги друми,
дълги друми, кръстум пъти,
че отиде у Данюви,
че повика, че почука.
Де я зачу Дан войвода,
той си наля крондил с вино,
в права ръка крондил с вино,
в лява ръка костено столче;
присрещна я на портите
да приканя самодива,
да приканя да присяда,
да присяда, да отсяда.
Отговаря самодива:
- Ой та тебе, Дан войводо,
не съм дошла да присядам,
да присядам, да отсядам,
най съм дошла дял да деля,
дял да деля, пай да чиня!
Отговаря Дан войвода:
- Ой та тебе, самодива,
самодива Сама Юдо,
и тебе съм дял отделил,
дял отделил, пай оставил:
на морето дълбинето,
на гората вишинето,
на полето ширинето!
Наздраве ти, Дан войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.