От Сирни заговезни, който се пада на седем недели преди Великден, до Връбница се прави “буенец”. Всяка неделя големите моми, които са за сгодяване или вече са сгодени, се събират, пеят и играят несключено хоро - бунец (за него казват: “Буенецът е право хоро, като смучага се сучи!”). Помни се, че преди войните са правени два буенца: горненци играели на Юрта, а долненци - на Гробището. На хорото могат да се уловят момци и жени, но на Връбница ходят само моми.

На Връбница момите избират за водач мома, която също се нарича буенец. Тя трябва да е сгодена и да има брат, който да е ерген. Той също взема участие в обреда, наричат го кум. На Връбница момите са облечени празнично и са уплетени по особен начин, в пележ, а буенецът е с разплетена коса и облечена с врахам (горна булчинска дреха). От двора на буенеца момите тръгват, ходят из село, влизат във всеки дом, играят на двора и пеят песни. Има песни за войник,  за овчар, за земеделец, задължително пеят за мома и момък. Стопанката на къщата ги дари с брашно, яйца и пари.

Докато ходят из село, майката на буенеца опича една пещ хляб и сготвя боб, постно, тъй като е пости. В дома ги посреща кума и чак тогава момците, които чакат там, се хващат на хорото. Играят, после сядат на трапезата.

От Връбница до Великден момите говеят на кума - ако го срещнат не му говорят. На Великден се събират в къщата на буенеца, идват и носят му по едно кравайче, по едно червено яйце и му целуват ръка. Буенецът и той целува ръка на кума. На трапезата пеят, припяват се, буенецът слага по един ръченик на рамото на момците. Те връзват пари, предназначени за момите, които харесват или за които са вече сгодени, но момите ги вземат чак на ставане от трапезата, като предварително целуват ръка в знак на съгласие.

Последният буенец, при който са ходили да играят и пеят по домовете, е запомнен отпреди войните, след това се е запазил само като хоро - “връбен буенец”, който се играе между Сирни заговезни и Великден. Тъй като буенец се е играел и след Великден и на сватба, сведенията за песните, които са се пеели в обреда, са противоречиви. В цикъла включих само онези, за които няколко певици твърдят, че са на “Връбен буенец”. Някои от тях се свързват с Връбница по тематика, други имат типичен десетсричен размер в два варианта - 4 + 6 и 5 + 5. Възпява се любовта между младите, като особено внимание се отделя на момата; тя се представя като либе-спасител. Устойчиво присъства “белият Дунав” и темата за билките, за тях става дума и в останалите пролетни песни от Аспарухово.

В буенеца и придружаващите го песни личат сходни представи за смисъла на обреда с коледуването и коледните пресни: кумството, либето-спасител, ходенето по домовете, общи персонажи като Добри и Дойка. Навярно ги свърва обща идея, основана на реликви от посветителни обреди. Персонажи като Тодор, Тодора и Рада пък свързват песните на буенец с еньовденските и сватбените песни.

Докато в лазарските песни от Аспарухово не се споменава никъде Лазар и са твърде малко, то песните на буенец, подобно на коледните, са едни от най-многобройните, известни от досега публикуваното.

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.