- Гледайте, Юдата скрила слънцето да се бели (пере) за Връбница! - казвали старите жени и по това време “прилично” било да се пее на дернек (седянка, събор) песента за Димко кавалджия, когото Юдата харесала и убила.

За Великден шарели яйца, играели хоро. А 50 дни след Великден седмицата наричат “лусарска” - “защото тогава избили калугерите турците. Като ги гонили от Манастира (намира се на запад от селото), дошли до Шикирюва дол, дотам като пристигнали калугерите, тогаз казали: “Яребим, шюкюр! Дайте да се наъргаме сега сичките у ряката!” Понеже не искат да ги мъчат турците. Затова сега му казваме Шюкюрски дол, има и Калугерски вид. Нея неделя не се работи...”

Между Великден и Гергьовден се берат билки: “Каквато трева срещнеш, по някое листенце се откъсва - до 40 листа.” На Гергьовден се къпели в роса за здраве, люлели се на люлки, колели агне. Агнето се яде на обща трапеза - по махали. Заобикаляли трапезата с хоро - буенец. Също така “крият” младите булки, като ги заграждат с месал (булчинска забрадка). Булките черпят за криенето, виното го дава свекърът. В Аспарухово е обичана песента за женитбата на слънцето с Добрана.

Песните, които се пеят на хората по Великден и Гергьовден, не са така пряко обвързани по време и място с определени обредни действия. Те са само хороводни. Тук включих само една част от онези, за които певиците посочваха, че са се пели на великденски и гергьовденски хора. В три от тези песни се пее за юда и змейове. Юдата, която убила Димко кавалджия на Връбния петък, “два дни гората ломила, три дни водата сушила” (на запад, до споменатия Калугерски вир се намира местноста Горолома) се явява покровител на дивата природа, в съгласие с представите за Старата юда в коледните песни, къето пере своята рокля на бял Дунав, язди Сур елена, а в ръка носи зелен явор и на глава й е цяла върба (върбата я препраща във времето към Връбница) или пък е превзела три синджира самодивски. В Аспарухово има сравнително малко песни за самодиви, представата за тях е неуточнена: “Ами който му е слаб ангела, на него се явяват самодивите... Виждаш жени на чушмята - като отидеш, мават се: то е самодива. Вечерно време петлите дор не пеят, излезеш ли сред двора и ти се виждат кадъна, турчин - то е самодива.”

За змейовете, които в хороводните песни по Великден и Гергьовден отвличат Драгана в канарите, а Мита в небесата, се пее и в коледните и еньовденски песни: младо змейче на черно конче идва на хоро и се лови до мома Ингилина, змейко - златокрилко каца на стана на Драгана. В Аспарухово има поверие за смок-кросно, който пази лозята, а за имената на местности около селото на изток разказват следната легенда: “Като играело оро на Ирището, змейовете не ги било страх от ората. Убаво, ама един играл до една мома Кръстина - изодя я у Кръстота, един се уловил до Вела - заодя я у Велча, едина пък бил с Ляпа - у Лепино бучи, други с Гина - у Геново бучи. Змейовете по стените (скалите) кацали. И сега тез змейове казали тъй: “Братя българи, ще ви питаме сега: пушката като гръмва, по-напред гръмва, че тогаз ударя, или по-напред ударя, че тогаз гръмва? Казали им, че по-напред ударя, че тогаз гръмва, и змейовете тогаз се вдигнали и се махнали.” Както в легендата, тъй и в коледната песен личи връзка между хорото, особено буенеца (което “се вие като смучага”) и змейовете.

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.