Сватбените песни в село Аспарухово са също тъй многобройни. Те са предназначени за най-съществените моменти на сватбата, чрез тях се утвърждава брака между двамата млади. Възпява се на първо място младоженката, шеговито и серьозно наричана “разсипницата”, жалена и хвалена, сравнена с вейка, която е носена от реката на живота и най-после е заседнала. След нея е младоженецът - сам калесал сватабари и също тъй подмятан на шега кошници да плете, къпини да бере, за да вари “благата” ракия. Третият е деверът - той е златгайтанко, преводач на булката през мостове (това напомня, че и сватбата е преминаващ обред и затова се преминава през води). И тримата са сравнени с трите слънца, грейнали над момковите двори. Слънцето играе съществена роля и в самата оредност - обърната към слънцето, момата се прощава в своя дом с близките и хвърля една от трите пари към него. Ще рече, че слънцето е свидетелят и покровителят на брачният договор. Песента “Над момкум двори три слънца греят” се пее както за младоженеца, тъй и за кума и пъздера (заложника). Може да се мисли, че двамата - кумът и пъздерът - се явяват застъпници на слънцето, на неговата роля на свидетел и покровител, но докато кумът е сериозното начало, то пъздерът е носител на карнавалното и смеховото.

За да бъдат добре разбрани, позволих си да предам по-подробно самата сватба, откъсите са взети от едно подробно описание, направено през 1962 г. от аспаруховеца Неделчо Банков. Сведенията той е събирал от жени кооператорки по време на почивките на звена и бригади и затова неговото описание е сигурен и ценен източник.

1. ЖЕНИХЛИ. През деня в сряда или петък три, пет или седем жени с хурки и бели къдели отиват у момата. Нечифтният брой е “да станат и младите искъсър” (т.е. три пет или седем). Влизат в стаята до камината, ровят жарта с главня или ръжен и казват:

- Дошле сме за ваший уракчий (жетвар), да го датете за наший деметчий (вързач на снопи)...

Сядат, предат и се уточняват кога ще бъде “годата”. Почерпват ги с ракия, вино, гощават ги с каквото ядене имат. Ако родителите на момата не са съгласни, обикновено казват: “Малка ни е момата, не ни е за даване!”

2. ДАВАНКА. В сряда или петък вечерта мъже, близки на момъка (бащата не отива), пак нечетен брой отиват у момата, уговарят повторно съгласието за годежа. Момата дава съгласие и целува ръка, след което подарява пешкир - от най-хубавите. Най-близкият на момъка се връща при свекъра и при свекървата, взема ги и заедно отиват у момата с шише ракия. Докато ги чакат, останалите изпиват едно шише ракия. Това е “малката бъклица”. Всички хапват, стоят до късно и уговарят кога ще е “годата”. Момата шета.

3. ОБУЩВА. Преди “бъклицата” една вечер свекърът и свекървата отиват у момата (с малко свои хора), оглеждат целия и дар, определят на кого какво ще се дари на сватбата. Всичко това се оценява в пари и свекърът веднага го заплаща. Този обичай се нарича “обущва”.

4. БЪКЛИЦА. В неделя или друг празник у момъка и момата поотделно се викат техни роднини. Съобщават им момичета от двете страни - без бъклица. У момъка определят кой ще бъдат “заложникът” и “заложницата” (или още “пъздер” и “пъздерка”), които са съпрузи и са най-доверени на свекъра и свекървата. Гайдата засвирва и всички потеглят за дома на момата. Заложницата взема хляб, котел вино и котел ядене на кобилица. Свекърът носи бъклица, накичена с чимшир, около нея са увити с вала (тънка забрадка), за да се виждат подаръците за момата - алтъни, гердани, уравели (гривни). Гайдата свири, пеят песни.

У момата в това време роднините и са слезли на двора, играят хоро, кото пеят хороводни песни. При излизане от момъка и при влизане в двора на момата се стреля. Годеницата целува ръка на новодошлите при вратнята. Гайдата засвирва на хоро, поиграват всички, после влизат и сядат на трапезета - “цадилник”, прострян наоколо, на него още няма хляб. Щом се наредят, свекърът отпива от бъклицата и подава (надясно) на свата, до когото е седнал. Последна отпива пъздерката. Тя откача накитите и почва да ги слага на годеницата, която стои права наблизо. На трапезата една от най-близките на момата - по-голяма сестра или буля, дари с пешкири. Най-хубавите се дарят на свекъра и свекървата и т.н. по степента на родството. Тогава роднините на момата слагат на цадилника ядене - свинско със зеле, непременно бял боб, булгур с месо. Пият вино с паар (пръстена паница). Преди да започнат сватът казва:

- Добря дошле, сватове, да поядем!

Някой от сватовете казва, че виното му е “напрашено”. За да се “отпраши” трябва да се попее. Той не пие, докато някоя от дружките на момата или две нейни дружки попеят.

Среднощ стават всички и отиват у момъка, който също е у момата заедно с другарите си. Там също играят, пеят, хапват. На разсъмване се разотиват. С това “бъклицата” свършва.

Сутринта по изгрев годеницата занася кобилица вода у свекрови си. Свекървата спуща в котела сребърна или златна пара - “да няма ръжда (несъгрласия) помежду младите”. Годеницата изважда парата, без да си запрята ръкавите. Тя помита стаите и двора и си отива. Тази пара се пази до живот.

Младите ходят годени най-малко една година. Двете семейства работят заедно. На “зареда”, като си помагат и се опознават. Празнуват празниците заедно, заговяват заедно и прочие. Момъкът, дори да е чобанин, трябва да премине през всички полски работи на “заредата”. Имало, макар и редки случаи, на връщане на годежа.

5. СВАТБА. Сватбата започва в сряда. Пъздерката, облечена в червен ураам (врахам - вид сукман от купен памучен плат), с бъклица калесва момичетата от род на момъка. Събират се у него и замазват под на всички стаи. Момата сама, без бъклица, вика дружките си да замажат у тях. Момичетата от рода на момъка се наричат зълви, а тия от род на момата - лъджийки. До неделя се взема и вула (разрешение), по-рано се е вземала от с. Еркеч.

В петък рано преди изгрев всички лъджийки се събират и нареждат в една стая дара на момата. Идват от цялото село да оглеждат дара - той се събира в неделя сутринта преди изгрев.

Вечерта в петък зълвите “засяват”. На път към дома на момата пеят “Радо льо, разсипнице ле”. В една кърпичка носят малко квас, взет от дома на момъка. Най-близката зълва започва да меси “меденик”: брашното се сее през три сита,прекарва се през три нощови тестото. От тестото се взема малко квас и същата зълва, след като се върнат у момъка, замесва по същия начин друг “меденик”. Когато зълвата започне да меси у момата, последната забражда на главата и най-хубавия пешкип - той ще бъде “байрак” на сватбата. В това време пъздерката донася пратените от свекъра и свекървата дрехи, с които булката ще се венчава: червен ураам, калцуни, червени чейли, ентерия. Предава ги на майката на булката, а майката дава дрехите за младоженеца: риза, опас, гевслик (елек), чорапи и три кърпи. Водата от измиването на ръцете на месачката се излива над трендафил, при което се пеят три песни: “Клепнали са до три сита”, “Тетал дърво кълвеше”, “Сяла Милка босилек”, “Неделя лежи в тъмница” и други. След като се опече, меденикът се “изниса” на дръвника, където момата го “утрепва” (отупва го от пепелта) и го намазва с мед, и в това време момите пеят същите песни. Меденикът се разчупва и се раздава на зълвите. След като хапнат, на разсъмване отиват у момъка, дето по същия начин се замесва меденик. В събота вечерта се прави “вечерник”. Роднините на момата се събират у нея и играят хоро на двора с песни. Годеницата води хорото. В това време роднините на годеника с гайда тръгват за момата. Пеят “Отдолу идат тримина”, “Върни се, върни, кадън Тодоро” и други. В двора на момата гайдата засвирва хоро. Годеникът се хваща пред годеницата - “той да водел в живота”. Хващат се и сватовете. После влизат в къщи, черпят се и играят на двойки: “пряскума”, “джоката”, “кадънската” или по трима - “трите крака” (с провиране). Пеят песни, спровикват се. Среднощ с песни, провиквания и гайдата отиват у годеника, но без него. Там играят, черпят се и се разотиват.

У годеницата другари на годеника, наричани брешнелджий, са донесли брешнел (бръшлян) в пастирска кожена чанта “инджик”. Те седят в средата на стаята, слага им се софра. Годеницата ги дарява с по една кърпа, задето са донесли брешнел. Донася се и решето. Момците се хранят, пият вино, а лъджийките пеят песни, за да им “отпрашват” виното. След изпяване на песен за отпрашване, брешнелджиите на три пъти дават листа от брешнеля. Последният път изсипват всичкият брешнел от инджика в решетото. Момите го нижат и го приготвят за “илътъ” (елата). После търкалят решетото три пъти, като гадаят за децата на младоженците: с дъното нагоре - момче, с дъното надолу - момиче. След това годеникът и брешнелджиите си отиват, а лъджийките остават да преспят у годеницата.

Рано сутринта в неделя, преди изгрев, дарът на момата се събира от лъджийките. После отиват у годеника. Събират се само мои - зълви и лъдийки, които пеят песни, взимно си отпрашват виното: “Снощи са слязали черните цигани”, “Турската вяра е лошава”, “Къща на редки моголи”. Лъджийките вземат от годеника смокини някога, а сега - сушено грозде и сливи. Дават им и три ябълки за елата.

В неделя сутринта майката на булката меси хляб. От тестото отделя за “кукла” - хлебче във вид на кръст, нашарено, в средата е забодено стръкче босилек, завързано с червен конец. Куклата се оставя недопечена - “да бъдат младите богати”. После повикват две деца, момче и момиче, едното да е първо дете на родетелите си, а другото - последно. Едното взема куклата, другото - котле с вино и двете обикалят пещта в двора, като при среща пред пещта си разменят котлето и куклата три пъти. Третия път хващат куклата за двата края и я пречупват, като я извиват нагоре. Към която страна остане босилека (или повече босилек) - към мочето или момичето, съответния род на младоженците ще бъде повече уважаван от другия род. Разчупват куклата, годеницата хапва, отпива от котлето и дава на всички присъствуващи от куклата и котлето. Дава се и на бездетни, за да имат деца. Размяната на куклата и котлето с вино се обяснява “да се омеси кръвта на булката и зетя”. Кукла се прави и у зетя.

Момци, роднини и приятели на момата поставят върлина със закован на върха прът, на който е завързана кърпата “байряк” - забиват или завързват

върлината здраво за дирека на вратнята, като предварително ги намазват със свинска мас, за да са плъзгави и да не могат сватовете лесно да снемат байрака.

Сутринта, след прибирането на дара, годеницата си измива косите и сяда на прага с лица към стаята, а майка и отвън я вчесва и оплита, като заплита в косите и, в една от плитките пара. После стават и влизат в стаята - “с богатство да влезе в новия дом”. След това момата взема нож и отива с първите си другарки в градината, Качва се на ябълково или на дюлево дърво и сече клон с три рога - за ела. Дружките и пеят: “Ряка тече, вейка носи”, “Над момкум двори три слънца греят”. Годеницата обелва елата, донасят брешнеля, нанизаните смокини, книжните ленти и ги кръстосват на роговете на елата. С върви нанизана варена царевица опасват брешнеля и на три места - елата, а на заострените върхове набождат трите ябълки, взети от дома на годеника. Приготвената ела поставят върху дара на момата. Тя се облича, в присъствието на майка си и лъджийките, с пратените дрехи от свекървата, като отдолу облича две ризи.

В това време бащата обелва една пръчка, дава я на булката с думите:

- Да остарееш, да побелееш и права да бъдеш като пръчката!

С пръчката в ръка булката ходи и целува ръка на възрастните в три съседски къщи - “да и простят детинските лудории”. Връща се и в техния двор лъджийките играят хоро, което булката с пръчка в ръка води. Пеят “Марга болярка преръсва сватбата си”.

У момъка, след като се извърши обичаят с куклата, при изгрев слънце правят байряк, като завързват с червени конци на пръчка кърпата, подарена на момъка при годяването и с която първата зълва е ходила да меси меденика. На пръчката забождат ябълка. В това време гайдата свири. Заедно с куклата е опечен и кравай за кръстника.

Всички роднини на годеника отиват с песни у кръстника - да му “залят” ракия и да го поканят да венчава. Носят плешка от прасе или овен, кокошка, баница. Подават свещ на кръстника с думите:

- Кръстник и кръстнице, да сте живи и здрави, както ще венчавате, тъй и да кръщавате!

Кръстникът отпива от ракията и подава на другите. Хапват, пият и играят. С това кръстникът дава съгласието си да венчава.

Връщат се с песни в дома на младоженеца. Другарите му са поканили бръснар, който почва да го бръсне. Бръсненето става в пруста, а на двора в това време се играе хоро с гайда и с песента “Кальо льо, гайдарджийо льо”. При започване на бръсненето майката държи кърпа и свещ. С тази кърпа се изчиства бръснича и машинката за стрижене. Майката прибира и запазва кърпата, след три дни, в сряда, отива на чешмата и я изпира, казвайки:

- Каквото лошо има, да замине и колкото косъма има, толкова богатство да се придобие в новия дом!

В това време момче и момиче-зълва с бъклица и накичени с чемшир и бръшлян ходят по роднини и съседи да канят на сватбата. При подаването на бъклицата казват:

- Много здраве от (майка, леля, буля), заповядайте на сватба!

Отговарят им:

- Да са живи и който изпратил, и който донесъл!

Калесват се и каруцари с коне със същите думи, като се добавя: “Да дойдеш каруцар!”

След като се определи деверът, по-малък брат на зетя, гайдата засвиря на “примусяне”. Заложниците “примусят” зетя и девера - нареждат ги в стаята, дето ще бъде доведена булката, обърнати на изток, между две греди от тавана, а зад двамата се нареждат всички зълви. Майката взема жар върху кръг и я изсипва пред зетя и девера на пода на ивица.

Бащата взема веригите от камината и ги простират пред жарта. Всички прескачат жарта и веригите веднъж, бащата ги простира още два пъти и още два пъти всички наредени със зетя и девера ги прескачат, като се приближават все повече към вратата. Майката на младоженеца завързва пари на възел в кърпа и я слага в джоба му. Дава му и три стари парички. Заложницата (пъздерката) повежда девера, зетя, гайдаря и две-три най-първи зълви, качват се на каруца (а по-рано, когато в селото почти нямало конски каруци - на биволска кола), останалите на друга каруца, кола или пеш. На добитъка завързват по една кърпа. Имало случай поради голяма кал да впрягат “чувгар” - по два чифта добитък.

При излизане от двора зетят хвърля трите парички на изток, запад и юг. Свекървата плисва след излизащити котел вино или вода - “ за да им върви като по вода”. Тръгват и пеят “Стойо льо, сино Стойо льо”, “Залибила брата си”, “Млад си Стоян заженил” и други.

По пътя спират и се отделя група с гайдаря, пъздерката, пъздера (който върви пеша с останалите), зълви и роднини, която отива да вземе кръстника то дома му. Другите чакат и пеят. Кръстницата е направила две кравайчета, върху които е сложила по една варена рибка - “за да бъдат първите деца момичета”. Кравайчетата слагат в решето, в което има още ечемичени зърна, бонбони, орехи, сливи.

Там се поставят и булото за венчаването, венчилата (пера) и други украшения. Кръстницата носи решетото. Като се съберат с очакващите ги на улицата, на най-близкото място до къщата на кръстника, кръстницата се качва в каруцата при зетя и потеглят.

Децата от булчиния род очакват пристигането на зетя и другите на вратнята, натискат вратнята и не пущат каруцата да влезе в двора, докато не им дадат пари. Пъздерът дава пари, а на братчетата и сестричетата на булката - обувки, купени от зетя.

Вратнята не се отваря, докото не бъде снета кърпата от върлината. Момци от страна на зетя се катерят, хлъзгат се, пак се катерят, докато смъкнат байрака. Тогава вратнята се отваря и колите влизат в двора. Две от лъджийките от двете страни на колите хвърлят просо в тях. Зълвите в колите простират престилките си и събраното просо изсипват в обувките на зетя. След слизането от колите деверът с байрака и един момък с нож почват да “осичат” сватбата. Събират се двамата и тръгват обратно, като обикалят колите и сватбарите, които остават в кръга. При първата среща момъкът с ножа удря пръчката на байрака и прави резка, при втората среща резката става кръст, на третия път става звезда. После двамата се качват на пруста, момъкът забива ножа на стената над вратата, а деверът - байрака, така че да образуват кръст. На байрака на девера връзват кърпа, а на другия дават “гонен кравай”. Този кравай се разрязва на парчета и го раздават на по-възрастни жени, а те разчупват по-малки парчета на млади жени, нераждали още, и на бездетни, с пожелание: “След девет месеца да го добиеш!”

При идването на сватбата майката на булката запалва свещ, дава я на булката и я “примуся” между две греди на тавана, обърната на изток. Вратата се затваря.

Идва пъздерът, който хлопа. От стаята жените, лъджийки и роднини викат:

- Пъздърко, здрав ли ти е кожухът?

- Здрав! - отговаря той.

Пъздърът носи бъклица и “кожух” - памучна червена дреха с ръкави, подплатена с бял плат. Булката облича кожуха, целува ръка на пъздера, а той и дава пара. Две лъджийки му слагат да се храни, донасят петел, наметнат с кърпа “чьол”. Петелът, наречен “кон”, е препасан с върви с нанизани царевични зърна. Лъджийките пеят три песни: “Над момкум двори три слънца греят”, “Я си приемни, заложнико” и някоя друга. С песен се казва колко струва петелът и пъздерът го плаща, след което излиза и сяда на трапезата на двора, където са останалите сватбари. Извикват на трапезата гайдаря и сестрата или булята на булката почва да дари. Дарят първо девера, после кръстника и кръстницата и останалите сватбари. Даровете са ризи, пояси, ръченици, вали, дарените поиграват. Последни дарят пъздера и пъздерката и тая, която дари, казва че решетото има големи дупки (пробило се от многото дарове) и трябва да се закърпи. Пъздерът и пъздерката слагат в решетото пари на три пъти, защото ги подканят: “Още, още, пъздерко, тука има още скъсано!”

Довеждат зетя, девера и заедно с кръстника, кръстницата и някои сватове излизат горе и се спират пред прага на стаята, дето е булката. Майка и дава един сахан просо и запалена свещ и булката започва да сипва от просото, с което прави пътека до вратата, излиза навън и остатъка изсипва в обувките на зетя. Заложницата пък пъха празния сахан в опаса му - “дом да събират”. Когато насипва просото, булката е водена от сестра, буля и други, която не е сираче, за да не останее и булката сираче. Доведена до зетя, нареждат я от лявата му страна, между него и девера.

Кръстницата води тримата по просената пътека и в стаята, нарежда ги между две греди, обърнати на изток. Тримата държат запалени свещи. Кръстницата взема булото и венчилата и почва да “пребуля” булката. В това време дружките и пеят три песни: “Над момкум двори три слънца греят” - за зетя, “Кога се, сестро, находи” - за булката и “Деверко льо, злат гайтанко” - за девера. Кръстницата налива от бъклицата в една чаша вино, капва по една капка на рамото на зетя, на главата му и на другото му рамо, подава му чашата, той отпива три пъти и “лисва” остатъка зад себе си. Същото прави с булката.

Майката на булката взема свещите от тримата, а кръстницата им дава нови, запалват ги, а първите не се гасят - залепят ги на стената или на “лайцата” да догорят. Чиято свещ угасне, той ще умре по-рано. Слагат софра пред зетя, булката и девера и те хапват по малко.

В това време лъджийките продават елата на кръстника и му пеят три песни: “Над момкум двори три слънца греят”, “Защо трепериш, бяла коприно” и “Я си приеми, кръстниче, тънка ела”. Накрая казват с песен колко струва елата, като сумата е казана в десеторно по-голяма от исканата. Кръстникът дава парите, а лъджийките му дават елата, в това време сватовете се хранят.

Викат гайдаря вкъщи и той свири специална свирня “на примусяне” - за извеждане на булката. Кръстницата хваща една кърпа за единия край, за другите два края се хващат булката и зетят и тя ги повежда навън. Слизат, пред стълбата се изправят срещу слънце и започва “пращането”. Това става към три часа следобед. Най-напред минават жените от рода на булката, които и дават тенджери, огледала, тепсии, бакъри и др., после минават мъжете от нейния род - те дават пари. Последни остават майката и бащата. Майката идва пред зетя, той и целува ръка и и дава парите, които майка му му е дала в кърпа. Зетят ги слага в пазвата на сукмана и, с тези пари той “плаща кърмата, която е сукала булката”. Идва бащата, който носи три къси пръчки и ги затъква в пояса на зетя, като казва:

- Зетко, с тяз пръчки ша будиш булката да става рано!

Лъджийките изнасят дрехите на булката, слагат ги в отделна кола, в която се качват деца, роднини на булката. В друга кола се качват булката, зетят, гайдарят, кръстницата и зълвите и тя тръгва първа. При излизането от двора булката също хвърля три парички - на изток, на запад и на юг (едната към слънцето). Когато колите излизат, зълвите запяват “Как се разделя, разделя”. След последната кола майката на булката лисва котле вино или вода.

Колите тръгват за църквата, а колата с дрехите - у зетя. Там свекърът и свекървата дават пари на децата, качени на колата; докато не им дадат пари те не слизат. След венчавката и излизането от църквата кръстницата хвърля орехи и бонбони и децата ги събират. Тръгват към дома на зетя с песни, а в двора запяват “Радвай се, момкова майко”. На двора гайдата засвирва ръченица. Две деца играят пред стълбата, кръстницата ги повежда с кърпа в ръка по стълбата, излизат горе и застават пред прага. Свекървата постила бели навои през прага и с котле вино и с решето орехи играе насреща, пръска орехите и децата ги събират. Свекърът взема веригите от камината, прекарва ги зад гърбовете на зетя и булката и почва да ги дърпа да влязат вкъщи. Те се дърпат, не влизат, тогава свекърът харизва добитък (с малките - свиня с прасетата, овца с агне, коза с яре), същото харизват деверът и заложникът, а свекървата - нощвите, кобилицата, менците. Тя държи котлето с вино на кутрето си и го предава на булката, която го държи по същия начин. Свекърът дръпва младоженците с веригите, те влизат по навоите, завъртяват се и застават на изток. Булката целува ръка на свекъра и свекървата, която взема от младоженците свещите, забучва ги в паница с брашно да догорят и им дава нови свещи (лампата, която е запалена в петък на засяването, непрекъснато гори). Свекървата взема чинийка с мед, а булката си потопява двата показалеца, отива до вратата и прокарва две медени черти, като започва от горния край в средата със събрани пръсти, разделя ги и на прага пак ги сближава - “да не се карат”. От меда дават на младоженците, на роднини и комшии - да не се карат. След това дават на булката кърмаче - момче, тя отива до камината и го подхвърля три пъти - “да бъдат момчета децата”.

Всички без булката слизат при кръстника, дават му стол да седне. Той започва да иска “бяла Рада” (ракия), “нещипана мома” (ябълка). На стола слагат “чьол” - кърпа, на която сяда кръстникът. Пеят, играят, а той продължава да иска със загатвания. После го канят горе, той потегля, но по пътя си “счупва” крака - връзват го с кърпа. Влизат в отделна стая, дето им слагат да ядат и пият. Играят. Преди яденето свекървата ги дарява по една кърпа.

При отпиването си кръстникът прави “Малка прошка”. Трима от главните кръстници сядат на столчета в единия край на пруста, а зетят с булката - на срещуположния край. Баш кръстникът налива три чаши вино и взема едната в ръка. Зетят пристъпва две крачки, спира се и кимва с глава. Кръстникът казва: “Дал бог добро, кумец!”, пие малко вино, а зетят пристъпва пак две крачки, пак се повтаря същото, трети път - също. Кръстникът дава чашата на зетя, той пие и хвърля останалото вино зад себе си, след което се връща на мястото си до булката. Същото правят вторият и третият кръстник. После това се повтаря и с булката. Тогава баш кръстникът става, отива при зетя и булката, сближава ги, обръща ги, отваря вратата на брачната стая и ги бутва вътре, като затваря вратата след тях.

Всички стават и си тръгват с гайдата. Придружават кръстника до дома му с песни. У кръстника слагат трапеза, всички хапват, пийват и с гайдата се връщат у зетя. Заложникът и гайдарят вземат хляб, варено пиле, шише ракия, а булката направя венец от босилек и отиват у свата - бащата на булката. Слагат пред него хляба, пилето, ракията, а венеца му забучват на ухото с думите:

- Много здраве от свата, сватята, булката и зетя - това е твое!

Майката на булката и заложникът повеждат сватовете и отиват у зетя. Тя носи дарове за роднините на зетя. По пътя пеят песни. Бащата на булката и по-възрастни роднини остават вкъщи и след като заминат сватовете изядат  “курбаня”, пратен от свекъра и свекървата. Сватовете се спират на вратника. Излизат булката, зетят, свекъра, свекървата и всички роднини, посрещат ги с ръкуване, а зетят и булката на всички целуват ръка. Канят сватовете да влязат вкъщи, а те отказват, като искат “гола жена с навирени крака” (варена кокошка), “биволите в локвата” (орехови ядки, нанизани и натопени в мед), “бяла Рада” (ракия), “червен Петко” (вино), “цъфнал крен” (праз, разцепен до половината на ситни парчета). След като им се даде исканото, те влизат, на стълбата братя и сестри си “счупват” краката и им ги вързват с кърпи. Всички сядат по местата си. Булката взема дара от майка си и дари - ризи, ръченица, кърпи. Дарените с ризи ги обличат върху своите, като ги обръщат наопаки и почват да обвиняват булката, че не е изработила дара добре. Гощават присъстващите, пеят, играят, след което си заминават, като пеят “Сбогом, оставайте, сватове”.

След полунощ Заложникът и заложницата вкарват булката и зетя в брачната стая, после излизат и пазят отвън до вратата. Всички други “полягват” малко да запазят тишина. След бракосъчетанието зетят излиза и стреля, ако булката е била честна. Пеят “Ишала-машала, момина майка”, “Зетко-кукушерко, кошници да плетеш”, “Саждала мома лозина” и други песни... Сгрява се “топла ракия” и заложникът с неколцина отива в сватовете, “залива им топла ракия”. След това се връщат у зетя на сутринта и викат роднините “на ракия”. Вкупом всички отиват в дома на булката, ядат и пият. На заложника слагат върви червен пипер, праз, босилек, боядисват му лицето. Родителите на младоженците сядат на едно място. Връщат се пак с хоро, начело с пъздера, който носи кобилица, същата, с която заложницата е носила храна у сватовете. Пъздерът я счупва по време на игрите по пътя. С “топла ракия” ходят и у кръстника...

Във вторник сутринта заложникът и заложницата с бъклица канят сватовете на “каниски” роднини и комшии. Донасят “каниски на булката” - баница, шише ракия, котле вино. С гайда отиват у зетя. До този момент бащата на булката не е ходил там. Ядат, пият и играят до вечерта.

До неделя булката не говори с никого. В неделя деверът взема три пръчици от ябълково дърво, булката взема котлите, заложницата носи меденик, който булката е месила сутринта преди изгрев слънце, и с две зълви отиват на реката. Носи и орехи. До реката зълвите пеят “Радо льо, разсипнице ле”. На реката напълват бакъра. Ако реката е заледена, разчупват леда. Деверът и булката се хващат за малките пръсти и три пъти обикалят котела, като го “поритват”. На третия път двамата едновременно го бръщат с крак с дъното нагоре. Деверът сяда на котела срещу слънце, булката се навежда, а той на трите ябълкови пръчки почва да навива булото от носа нагоре, открива лицето и и казва: “Да си проста!” - това означава, че може да говори вече. Булката напълва котлите и всички отиват у зетя, като пеят песни по пътя.

Пред вратнята булката се спира и свекървата я дарява с ръченик. На прага зетят взема с канчето от предния котел вода, напълня си устата и пръска в лицето на булката, после поема котлите с кобилицата на рамо и влиза. Булката напълня от задния котел канчето и “лиска” в краката на зетя, когато той влиза. Свекървата дава на булката чиния орехи и тя ги пръска вкъщи.

Към обед роднинте на зетя отиват с гайда у свата. Пеят същите песни. Зетят е заедно с булката. У сватовете дават на зетя брадва и той почва да сече дърва. Баба му идва и му дарява риза на дръвника. После влизат вкъщи, хапват, пият и играят и вечерта пак се връщат у зетя.

Булката “говее” пет-шест месеца на кръстника - не му говори, а при среща му целува ръка и той и дава пари. В края на този срок при среща той я “прощава” - да може да му говори. Дотогава булката ходи винаги облечена и на работа: копан, жетва, вършитба и др., някога почти година...

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.