Още на летен Атанасовден, 2 май, започват еньовденските хора. На тоя ден в местността Манастира се прави общоселски курбан. Манастирът е съществувал до ХVI век, сега от него са останали развалини. Близо до него са Малкият и Големият явор, до който блика силен и студен извор, навярно самият манастир е построен на мястото на езическо светилище. Той е на запад от Аспарухово, а тъкмо в противоположна посока - на изток, се намира скалният манастир “Свети Никола”. Имената на двата манастира съответстват на двата празника, в които се започва празнуването на зимната и лятната точка на слънцестоенето - Коледа и Еньовден.

На Летен Атанасовден момите избират малко момиченце с живи родители, което е “еня”. Срещу всяка неделя до Еньовден те играят хоро и носят енята из село - на Юрта и на Игрището. Хороводните песни са любовни и митични по съдържание. На всяко място пеят по три песни, в двора на енята заобикалят къщата три пъти, поиграят и си отиват. Енята е облечена в сватбени дрехи - с червено було. На главата си момиченцето имало венец от пелин и държало в ръце по китка пелин, които непрекъснато размахвало; с пелин е било и опасано. Когато го носят, то е право на раменете на момата.

На самия Еньовден рано сутринта обличали отново енята и бавно и тържествено, пеейки “Еньо, клепай, Еньо!”, момите тръгвали из село закъм нивите и лозята. Единствено на този ден излизали навън от селото, спирали а три места, едно от които е до старите големи дъбове на Корията, играели хоро. След хорото набирали билки и цветя, нареждали ги на три купчини и карали енята до три пъти да ги прескача (“У Корията до големите дървета берем еньова бяла и жълта буря и енята ги престъпва”).

След като шествието се завърне в село, събират се в къщата на енята, напълват един бакър с вода, покриват го с врахам (червената булчинска дреха на момиченцето) и през него спущат три петровки ябълки и сребърна пара с червен конец. Вътре всяка мома хвърля нишан - гривна, гердан, пръстен, обеца. Момите пеят - припяват всяка мома; припевките са шеговити подмятания или поетични сравнения. Енята бърка през пазвата на врахама си във водата и вади поредния нишан - така тя предсказава бъдещия съпруг на всяка мома.

© Анчо Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.