|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖИВ ГО ЖАЛЕЯТ МАЙКА, БРАТЯ И СЕСТРИ
Добър юнак с добра коня
Какво се люлее, люлее, белее,
люлее, белее отвъд бял Дунава,
дали е лебеди, или е снегове?
Ку беше лебеди, бяха подфръкнали,
ку беше снягове, бяха се стопили.
Не било лебеди, не било снягове,
а най ми е било царя еничера,
царя еничера с млади енечери.
Всичките еничери от коне слезоха,
сал едно еничерче то от кон не слезе,
то от кон не слезе и то царю дума:
- Царю господарю, царю изпеши ми
книга тефтерова, аз ше я лефтерам,
далек ше я пратя чак до мойта майка.
Мойта стара майка стана девет годин
черна кърпа носи, кърпа се додира,
тя не я опира, мене жув жалее!...
Мойте девет братя стана девет годин
кавали глашаха, глашат не ги свирят,
глашат не ги свирят, мене жув жалеят!...
Мойте девет сестри стана девет годин
престилки тъчаха, тъкат не ги носят,
тъкат не ги носят, мене жув жалеят!...
Хороводна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|