ДРАГАНА СПАСЕНА ОТ ЛИБЕ

Добър юнак с добра коня

Залюляла се Драгана
от върши кърши мисоки,
от високите чардаци,
от писаните пармаци.
Кат се люляла и пяла,
косата и се ветряла
като на паун перата,
като на дуля листата.
Че люлката се скъсала,
че падна бяла Драгана,
че падна в ряка дълбока,
викнала, та е заплакала:
- Боже ле, вишни мисоки,
немам ли нийде никого -
ни брата, ни братув сина,
ни стрика, ни стрикув сина
да дойдат да ме извадят
от тази ряка дълбока!
Отде я зачу майка и,
теком си теком затече
и виком, виком викаше:
- Дръж се, Драгано, не бой се,
дано те зачуй тейко ти!
Де я зачу тейко и,
теком се теком затече
и виком виком викаше:
- Дръж се, Драгано, не бой се,
дано те зачуй либе ти!
Де я зачу либе и,
теком се теком затече
и виком виком викаше:
- Плавай, Драгано, не бой се,
аз ще те от ряка извадя!
- Яз плавам, либе, не мога,
косата ми се заплела
на моравата люляка!...
Че си във ряка нагази
и си Драгана извади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.