СЛАВИТЕ ЛИ БОГА, ДРУЖИНО!...

Добър юнак с добра коня

- Славите ли Бога, дружино, слави те ли?
- Амин, дружина!
- Я стани-подскочи този наш мил братец,
                                                              вишни Господи,
да сме му дошли в среди нощи-полунощи,
на равно двори и на златни порти,
да сме го заварили наедел-напител
и Божа майка с весело сърце,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- Ние сякаме ще стане
да ни се разсърди, да ни се раздърли,
а той стана, че ни се радва, че ни се обрадва
и ни дари с вит-превит кравай
и бяла пъстра пара, по-дребна перперица, дружино!...
- Амин, дружина!
- Дарил него вишен Господ с първо либе, с златочести синове, с русокоси дъщери,
с сури овце и с пернати кози,
с по-бързи ми кони, с по-тежки ми плугове и с лиси биволи -
биволи по земя бегали, кони по небе фъркали!
Той се носеше и поносеше
като риба в дълбине,
като сокол във вишине,
като птичка в пауново перо,
като рогач в темното усое,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- Тейко му гонеше подир рунати овце
и подир сиви-плави кози,
а той бягаше кат тейка си на млади години
по чушми, по кладенци, подир чернооки моми,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- Че го скалесаха, че го смалесаха
да иде кум да кумува,
да иде свят да светува!
Той не отиде кум да кумува
и свят да светува,
ами се угняви на майка си, на баща си,
че забегна в пуста гора горолейска -
дето кукувица не кукува,
дето топор не топорува,
дето сина майка на име не гужда,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- Три дни се е вил, три дни се е крил,
че си дърво и камък преобръщаше,
та си зъми и гущери ловеше
и из пазуха и огърляка си изповираше
да ги майка му на онзи свят
на душмани молитва струваше,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- Този наш мил братец стананичо
нивка му се й заорло,
кладня му се заклала,
сред нивата - круша,
на крушата - люлчица,
в люлчица - малко момче със злат перчан:
на рамо му брадвичка,
на кърка му - енджичка,
в опас му - свирчица,
в гащите му - пишчица!
То ако му се види мало и много,
да иде, дето дели Божа майка,
дето дели сирма й злато -
кому лъжца, кому паница
с шуменското кило дялба и половина да дели!
В тази къща сирма се е брало,
злато се е ляло,
дор се е през прага преляло
и в лява се спряло, дружино!..
- Амин, дружина!
- Тоз кравай стрит-претрит,
през зърна млети-премлети,
в таз къща толкоз берекет
и толкоз здраве,
                                                             дружино!...
- Амин, дружина!
- В Ясното небе колкото звезди
и толкоз здраве и берекет!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.