|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАЛИНЧИЦА И ТРИ СОКОЛЦА-ЖЕНИХЪЛЦА
Добър юнак с добра коня
Сяла ми мома ран босилек,
Калинчице ле, малка моме,
кат го сяла и му пяла:
- Расни, босилко, расни-порасни!...
Расна босилко, расна-порасна,
че са кацнали дор три соколца,
дор три соколца-сиви гълъбца,
с краком честрят, с устом зобят.
От де ги съзря Калина буля,
с ръком плесна, с устом ъшна,
че изплаши, дор три соколца,
дор три соколца-сиви гълъбца.
От де я съзряь кална Калина:
- Мари бульо, клета бульо,
като ъшна, защо не онемя,
като плесна, защо не ослепя,
то не ми било дор три соколца,
дор три соколца-сиви гълъбца,
най ми било дор три женихълца,
три женихълца - жълта бъклица.
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се на мома.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|