|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЯСНОТО СЛЪНЦЕ НЕ ЗАСЯДА ЗАРАД МОМА
Добър юнак с добра коня
Станала мома рано в неделя
под планина, под друмина,
че се уми, уми, уплете,
че преплете кръстоват пелеш,
грабнала е бели бакъри,
че се огледа над водата.
Сама се мома харесала,
харесала, почудила:
- Колкото съм белолика,
да съм малко черноока,
я турците щях да разтурча,
а българите щях да потурча!
Де я зачу Ясното слънце,
че забрави да заседне,
че ми гряло два дни, три дни,
че изгори де що има,
де що има, де какво има,
че ми изгори малките моми,
малките моми по беленки,
младите булки по чикъми,
я косачи по ливади.
Де я съзря Слънчева майка,
отговаря Слънчева майка:
- Ой тъй тебе, малка моме,
я си покрий ляпото лице,
да заседне Ясното слънце,
че изгори де що има!...
Че си покри малка мома,
малка мома ляпото лице,
че заседна Ясното слънце.
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се на мома. В баладата “Слънчева женитба” слънцето се влюбва
в Добрана и се жени за нея, а в жетварска песен майка му го нарича “слънчеце Райко,
мил сине”.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|