 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ДОЙКА-БЪРНА И СТАР СТАНАНИК
Наред седят се стари хора,
Дойке-Бърно, Дойчице ле,
сива бяла герекиньо,
наред седят на трипеза,
малка мома диван стои,
диван стои, не продумва.
Отговаря стар стананик:
- Наплюйте и пъстри поли,
дано мома да продума!
Пак си мома не продумва.
Отговаря стар стананик:
- Наплюйте и жълти чейли,
дано мома да продума!
Пак си мома не продумва.
Отговаря стар стананик:
- Наплюйте и ален чукман,
дано мома да продума!
Пак си мома не продумва.
Отговаря стар стананик:
- Наплюйте и първо либе,
дано мома да продума!
Наплюли и първо либе,
тогаз мома продумала.
Отговаря стар стананик:
- Тебе пейми, борук моме,
да ни дариш добра дара,
добра дара - пъстра кърпа!
Пее се на мома, “която е бурук” т.е. крива, сърдита. Вместо “наплюйте и” пеят и “напуйте и” или “на поли и”. Тук момата Дойка-Бърна, която е “сива бяла геракиня”, т.е. ястребица, ни кара да мислим, че споменаваните другаде “момиченца-гъркинченца”, които слугуват, и несговорчивата “мома гъркиня” са също тъй герекини. Виж за това и 48-ма песен от този цикъл, където слугите са надарени с крила - “отлетете”, “отлетяха”. Въпреки съзвучието, Дойка е различно от Дойна. Според проф. Иван Гълъбов (устно) името Дойна идва от “домна” - господарка, стопанка, виж за това и срещащото се в някои варианти на коледарската благодсловия “стананик-доминик”, успоредно на “станенин-господин”. Името Дойка е много разпространено в Аспарухово.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.