|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОЙЧИЦА-БЪРНА НАДПЯВА СИВ СЛАВЕЙЧЕЦ
Добър юнак с добра коня
Зашила ми й, Дойчице ле, коладе ле,
малка мома, Бърно ле, коладе ле,
зашила ми пъстър ръкав
в градинчица под сливчица.
Кат го шие и си пее,
и си пее на разговор.
Де я зачу Сив славейчец,
отговаря Сив славейчец:
- Ой те тебе, малка моме,
айде с тебе на обзалог,
да се двама обзаложим -
ако мене ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце до раменце,
ако тебе аз надпея,
ще ти режа руса коса!
Обзаложили, запели са,
че са пели два дни, три дни -
малка мома глас добива,
Сив славейчец глас загубва.
Че го надпя малка мома,
че го погна да му реже,
да му реже дясно крилце,
дясно крилце до раменце.
Славей бяга и се моли:
- Ой тъй тебе, малка моме,
не ме гони, не ме плаши,
ще ти свия вито гняздо,
ще ти снеса пъстри яйца,
ще ти излюпя пъстри пилци,
ще ти пеят сутру й вечер,
сутру й вечер на разбуба,
ще ти хвърлят пъстри перца,
ще ги редиш по даровца,
по даровца, по месалца,
когат додат женийлите,
ще рекат: “Баръм мома,
баръм мома, баръм чудо!”
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се на мома, “която е песнопойка”.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|