|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИВДА МОМА ВОЙНИК
Добър юнак с добра коня
Отдолу идат, войници пишат,
Вивдо льо, моме ле, малка моме,
от сякой къща войник пишат,
който няма войник да пише,
сам с войници ще да иде...
Вивдин баща и той няма,
той си няма войник да пише,
сам с войници ще да иде.
Вивдин баща из двори ходи,
из двори ходи, ръце си кърши,
ръце си кърши, сълзи си рони,
сълзи си рони, скритом ги чисти,
да не го съзре Вивда мома.
Отде го съзря Вивда мома,
отговаря Вивда мома:
- Ой тъй тебе, стар бубальо,
що из двор ходиш, ръце си кършиш,
ръце си кършиш, сълзи си рониш,
сълзи си рониш, скритом ги чистиш?
Отговаря Вивдин баща:
- Ой тъй тебе, Вивда моме,
ази думах да не ти кажа,
като ме питаш, ще ти кажа:
отдолу идат, войници пишат,
от сякой къща войник пишат,
който няма войник да пише,
сам с войници ще да иде!
Отговаря Вивда мома:
- Ой тъй тебе, стар бубальо,
повикайте терзията,
терзията, ковачите,
скровете ми дрехи юнашки,
дрехи юнашки, калпак еркешки,
купете ми пушка бойлия,
пушка бойлия, сабя френгия,
сабя френгия, чифтя пищови!
Повикаха терзията,
терзията, ковачите,
скровиха и дрехи юнашки,
дрехи юнашки, калпак еркешки,
купиха и пушка бойлия,
пушка бойлия, сабя френгия,
сабя френгия, чифтя пищови!
Че си облече дрехи юнашки,
че си наложи калпак еркешки,
че препаса сабя френгия,
че натъкна чифтя пищови,
че отиде при войниците.
Войници се спогледаха,
спогледаха, спочудиха -
дали ми е откупен юнак,
или ми е сама Вивда.
Отговарят войниците:
- Ад да я заведем при урките,
при урките и при кавалите -
ако ми е Вивда мома,
тя ще си вземе една урка,
ако ми е откупен юнак,
той ще си вземе един кавал.
Поведоха я, заведоха я,
заведоха я при урките,
при урките и при кавалите,
тя си взема една урка:
“Тази урка за мойта булка!”
И си взема един кавал,
че засвири свирня войнишка.
Войници се спогледаха,
спогледаха, спочудиха -
дали ми е откупен юнак,
или ми е сама Вивда.
Отговарят войниците:
- Ад да я заведем при огледалата,
при огледалата, при бръсначите -
ако ми е Вивда мома,
тя ще си вземе огледало,
Поведоха я, заведоха я,
заведоха я при огледалата,
при огледалата, при бръсначите,
тя си взема едно огледало:
И си взема един бръснач,
че избръсна всички войници.
Войници се спогледаха,
спогледаха, спочудиха -
дали ми е откупен юнак,
или ми е сама Вивда.
Отговарят войниците:
- Ад да я заведем на Черно море,
там ще познайме дали е Вивда!
Поведоха я, заведоха я,
заведоха я на Черно море,
най напред върви Вивда мома,
че си стигна на Черно море,
че си хвърли дрехи юнашки,
че си излезе на мрямор камък,
че си спусна коса до земя,
че извика със глас до небе:
- Девет години с войници ходих,
никой ме мене не познава!
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се в дом, в който има само моми.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|