|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БОЖА МАЙКА ДАРЯВА МАЛКА МОМА
Добър юнак с добра коня
- Мари моме, малка моме, коладе ле,
низ войно ми равно ми двори, коладе ле,
кой те дари с тази риза,
с тази риза бърненица -
пазвата и - ясно слънце,
плещите и - ясен месец,
полите и - дребни звезди?
- Бавила съм, савила съм
на нивката под крушката,
под крушката в люлчицата,
в люлчицата Млада бога.
Дарила ме Божа майка
с тази риза бърненица -
пазвата и - ясно слънце,
плещите и - ясен месец,
полите и - дребни звезди.
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се на момиче-бавачка. В миналото почти всички 10-12 годишни
момичета са били спазарявани да гледат малки деца през лятото. Тук “савила” идва
от съзвучието с “бавила”, както това е при “пищимал-шиштимал”, “скалесаха-смалесаха”,
“селенки-веленки” и др.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|