|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЛИ МАРКО ИЗБИВА ТРИСТА ТУРЦИ
Добър юнак с добра коня
Запил се е Крали Марко
ни в цариграшко ми, ни в чаршии,
в Цариграда на един дюген,
яде и пие руйно вино,
руйно вино, баш ракия,
заливат му момиченца,
момиченца гъркинченца.
Отдолу иде Маркова снаха,
право иде, право сочи,
право сочи в Цариграда,
в Цариграда на един дюген,
че си доди до дюгяна.
Отговаря Маркова снаха:
- Ой тъй тебе, дюгянджийо,
та тука ли й Крали Марко,
Крали Марко стар бубальо?
Отговаря дюгянджия:
- Та тука е във дюгяна...
Че си влезе Маркова снаха,
отговаря Маркова снаха:
- Ой тъй тебе, Крали Марко,
Крали Марко стар бубальо,
ти кат ядеш, ти кат пиеш,
ти кат пиеш руйно вино,
руйно вино, баш ракия,
пада ли ти баръм на сърце?
Снощи слязоха клети турца,
клети турца анадолца,
че уловиха твойго синка,
твойго синка, Крал Неделча,
подкараха го, закараха го
татък долу в Анадола!
Разсърди се Крали Марко,
че превлезе в тъмно яхъри,
че изведе ранен коня,
че препаса злат боздуган,
че се надметна над ранен коня,
че достигна клети турца,
че извади злат боздуган:
дор замахне на лява страна,
дор замахне на дясна страна,
що да остане - сал негов синка,
сал негов синка - Крал Неделчо.
Отговаря Крал Неделчо:
- Ой тъй тебе, стар бубальо,
дет ще плачат триста майки,
що не плаче сал една майка,
сал една майка Крал Неделчова!
Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Пее се на стар човек. Образът на Крали Марко е известен и от една
епическа песен, в която се бие с Муса кеседжия, същия, който е разсипал средновековната
крепост Овчага. На юг от сегашното село в Балкана се намира местността Маркова
дубрава. В запис на Илия Тодоров от 1914 г. Стои: “Сам си се Марко той почуди
/що да плачат триста майки, /що да не плаче сал една майка, /сал една майка краль
Неделчова”.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|