МОЛУШКА СЕ ОБЕСВА НА СВАТБАТА СИ

Добър юнак с добра коня

Перван Милушке думаше:
- Милушке, моме хубава,
изкити китка сминяна
от твойте пудри ръкави.
Милушка дума Перване:
- Аз не си китка изкищам
от мойте пудри ръкави!
Перван и нищо не каза,
една ми света неделя
станала рано в неделя,
че се умила, уплела,
измела къщи й пред къщи,
отишла гибир да фърля.
Като надолу погледна,
надолу към Перванови,
какво ми чудо видяла
в Первановите дворове -
девет са гайди свирели
и седем нови цигулки,
и три тъпана биели.
И тя се у къщи повърна,
и на майка си думаше:
- Милинка моя майчо льо,
коя ли мома е честита,
честита и благословена,
за Первановте дворове?
Милушкината майчица
тя на Милушка думаше:
- Мър ти си, мама, честита,
честита и благословена,
в Первановте дворове;
досега беше искрито,
отсега нататък - ишкиря.
Милушка нищо не каза,
превлези в техните соби
и си дарито прибира,
привляза в горна градина,
на сякой дърво дар даде,
на едно дърво не стигна,
разпаса колан копринен.
Милушка дума дърво льо:
- Дърво льо, ябълчево льо,
за тебе, дърво, дар няма,
аз ше се тебе подаря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.