ДЕВЕР СЕ БОРИ С МЕЧКА СТРЪВНИЦА

Добър юнак с добра коня

Заженил ми се млад Стоян,
млад Стоян, младо юначе,
далеко булка да вземе,
ходили и се върнали,
минали гора зелена,
сред гора - поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистро кладенче,
до кладенче - мечка стръвница
ялова крава ядеше.
Сватбари кат наближиха,
мечката страшно изрева,
сватбари се разбягаха,
остана девер и буля.
Девер бульо льо думаше:
- Я подръж, бульо, байрака,
да се със мечка поборя...
Буля му дума: - Драгинко,
със мечка шега не бива,
със мечка шега не става!
Борили, що се борили,
Иванчо не се предава,
че я изгъна над боюм,
че я в земята удари.
Иванчо дума бульо льо:
- Аз нали ти бях казал,
не бой се, бульо, не бой се!
Че се възкачи в колата,
кат са село наблежили,
сватбари ги посрещнаха,
млад Стоян и той отива
при булка да се нареди.
Иванчо дума бате ле:
- Бате ле, и вий сватбари,
сватбата ще е твоя,
булката ще е моя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.