ЖЕНИЛО ПУСТО ЧЕРНИЛО

Добър юнак с добра коня

Изгряло ми ясното слънце
у Радкини равни дворове.
Я излез, излез, бяла Радке ле,
излез, погледни ясното слънце,
как се разделя ясното слънце,
ясното слънце от зори,
тъй се разделяш от твойта майка,
от твойта майка от твой баща,
от мили братя, от мили сестри.
Как ше да трая твоята майка!
Какво ше стори, как да не трае,
както е траяло суото дърво,
суото дърво за зелено листи,
тъй ше да трае Радкинта мама,
Радкинта мама за бяла Радка.
Ти нали знаеш, мари Радке ле,
че женилото е пусто чернило,
пък венчилото - жива раздяла.
Своята майка рано приспива,
рано приспива, късно събужда,
чуздата майка късно приспива,
късно приспива, рано събужда,
по еднъж повиква, два път поритва:
- Я ставай, ставай, булка Радке ле,
че е изгряло ясното слънце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.