ЯНКУЛ ЧОБАН И ОВЦАТА БЯЛА РУДА

Добър юнак с добра коня

Побляла ми й бяла Руда,
Рудо ле, Руйне ле, Рудушке ле,
де я зачу Янкул чобан,
отговаря Янкул чобан:
- Мари Рудо, бяла Рудо,
защо блей, бяла Рудо,
гладна ли си, жедна ли си?
Отговаря бяла Руда:
- Ойте тебе, Янкул чобан,
ем съм гладна, ем съм жедна -
денем ме караш по беленки,
вечер ме караш по седенки!
Разсърди се Янкул чобан,
подкара ги, закара ги,
закара ги татък долу,
татък долу по полето,
да си търсят зелена трева,
зелена трева детелива,
да си пият студена вода,
студена вода кладенчева.
Че и улови шарото агне,
че и заколи шарото агне,
че отсяка ръжен глогов,
че го натъкна на ръжена,
че накладе силни огньове,
припече го, опече го.
Бяла Руда из стадо ходи,
из стадо ходи, стадо кръстосва,
стадо кръстосва, жално блее.
Де я зачу Янкул чобан,
отговаря Янкул чобан:
- Защо блей, бяла Рудо,
Отговаря бяла Руда:
- Най ми го няма шарото агне.
Отговаря Янкул чобан:
- Както ти й мило шарото агне,
тъй ми е мило първото либе!

Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.